Полупланинският характер на землището на Панчарево открай време е затруднявал прокарването на по-добри пътища, поради което извозването на продукцията винаги е било сложен проблем. Транспортната връзка Панчарево – Горубляне – София в по-далечното минало, преди Освобождението, се е осъществявала по обикновен коларски черен път. Шосето от София за Самоков е строено след Освобождението, в продължение на няколко години и е било завършено през 1912г. На строителството му са работили много панчаревци и кокалянци. С това транспортната връзка на селото с града започва да се осъществява при по-благоприятни условия. Създали се и по-добри икономически предпоставки за реализиране на продукцията на панчаревци. Голяма част от стопаните карали всеки вторник и петък в София с волските и биволските си впрягове дърва за огрев и дървени въглища за готварски котлони и ютии за гладене. Освен това се е извършвал транспорт на стоки от и за София. Подобрили се условията за отиване на пазар в града пеша, особено зимно време.
Преди Първата световна война и за известен перод след това била уставновена транспортна връзка за превозване на пътници, и главно на виладжии от Панчарево с конски трамвай (карета, за 6-8 души) с два чифта коне. Собственик бил Христо Марков, а кочияш – Дойчин Колев Пальов, благодушен, изпълнителен, интересна личност.
Едва през 1925г. Иван Вилфан, словенец, автомобилен механик и собственик на ресторант „Абация“, намиращ се до устието на река Бистрица, под шосето, открива първата пътническа автолиния, с открита лека кола за 10-12 пътника. През 1930г. синовете на Иван Вилфан – Жоро и Тончо, закупуват два автомобила и започват по-редовен транспорт на пътници. Естествено че хората от Панчарево не са били в състояние да ползват тази транспортна връзка по икономически причини. През Панчарево, през деня по шосето преминавали по един-два камиона натоварени с дъски от Самоков, а в обратна посока – със сол, газ, ориз, захар и др. Обикновено ако някой от шофьорите потеглял по-късно му се налагало да преспи на Кокалянското ханче и на следващата сутрин да продължи пътя си към Самоков.
Няколко години преди Втората световна война, пътническият транспорт се организирал на по-високо техническо ниво, като се създава дружество от Иван Иванов (Накето), Величко Ст. Неделков и Александър Илиев Иванчев с два автобуса. То просъществува до 1948г. след което пътническият транспорт се поема от държавата, респективно от Столичната община.
Днес транспортът до Панчарево се осъществява със съвременни транспортни средства, на всеки 10-15 минути без което животът на панчаревци би бил невъзможен, тъй като почти цялото работоспособно население на селото работи извън него.
- До Панчарево можете да стигнете чрез aвтобусните линии на обществения градски транспорт с № 1, 3 и 4
- Лични превозни средства по бул. Цариградско шосе, бул. Самоковско шосе, Околовръстен път или през кв. Бистрица по Симеоновско или Бистришко шосе. До Панчарево не се изискват винетни стикери.
Градски транспорт:
Автобус № 1 от:
- Станция Гео Милев, до бивш завод „Електроника“
- зала Арена Армеец (4-ти км, площад на авиацията)
- сп. МБАЛ „Св. Анна“ / Окръжна болница/
- Международен Изложбен Център / метростанция „Цариградско шосе“/
- кв. Горубляне
Автобус № 3 от:
- Станция Гео Милев, до бивш завод „Електроника“
- зала Арена Армеец (4-ти км, площад на авиацията)
- сп. МБАЛ „Св. Анна“ / Окръжна болница/
- бул. Цариградско шосе / Държавна Печатница/
- Международен Изложбен Център / метростанция „Цариградско шосе“/
- кв. Горубляне
Автобус № 4 от:
-
- жк. Младост 1, посолствата / метростанция „Младост 1″/
-
- жк. Младост 2, 4, 3 / Mc Donalds, Патиланци, 25-то ДКЦ/
-
- жк. Горубляне (Експериментален)
- кв. Горубляне
Вижте още и: