Село Лозен
Още от дълбока древност Лозенска планина е била свързана с живота на околните селища. По някои от върховете е имало тракийски светилища, а в подножието, край асфалтовия път за Германския манастир и сега стоят две тракийски могили.
Важните пътни артерии, както и добрата обзорност от билните части и периферните върхове, са били предпоставка за издигане на множество крепости и наблюдателни пунктове. Предполага се дори, че по течението на р. Искър е имало мрежа от крепости, които са поддържали връзка помежду си чрез сигнали. Руините на три от тях могат да се видят и днес- Равулското кале на вр. Калето, Европейското кале на едноименния връх и Урвич, чиято история е много интересна и драматична, и по чиито детайли се спори и до днес. Над Софийско поле винаги е имало военно наблюдение. Такива са били функциите на няколкото крепости и постове, чиито останки днес са почти заличени за окото на обикновенния турист. Това се руините на вр. Калето над Германския манастир, м. Градище над с. Лозен и скалите Гарван камък над Нови хан. Старият път от София за Самоков е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход „Влаковете“. Името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които „извлачали“ тежките товари по стръмния северен склон към прохода. От там пътя се спускал до с. Долни Пасарел и продължавал по долината на р. Искър.
Манастирите са друга съществена част от историческото богатство на Лозенска планина. Два от тях съществуват и днес. За Германският „Св. Иван Рилски Чудотворец“ се предполага че е основан по времето на цар Петър и е един от първите манастири в България. Лозенският (тогава Долнолозенски) манастир „Св. Спас“ е от XIV век. Опожаряван и възтановяван няколко пъти, той оцелява до наши дни. На мястото на издигащия се в м. Урвич манастир „Св. Николай Летни“ е имало друг, много по- стар със същото име, също разрушаван неколкократно. Срещу него, на западния хълм, в пределите на крепостта са руините на интересната църква „Св. Илия“. Над водослива на Беларски дол с р. Искър се намира изоставеният Пасарелски (Горнопасарелски) манастир „Св. Петър и Павел“. Тук също е имало постройка (вероятно параклис), която е разрушена. Днешната църква е от края на XIX век и макар сградата да е в лошо състояние, красивите стенописи са доста добре запазени. Действащ е параклисът „Св. Константин“ над Горни Лозен.
Във възникването на селищата от подножието също има интересни моменти, причудливи истории и легенди. Село Габра е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен- от юнак надвил „чер арапин“ и спечелил свободата на свои сънародници, Нови хан, възникнал на мястото на най- големия хан по пътя от Цариград до Белград- Йени хан. Според едно предание в м. Селище е било селото, чиито жители са основали Долни Лозен. В планината има и няколко паметника. На вр. Половрак сред малък парк е паметникът на неизвестен въстанник от четата на Георги Бенковски. В Стражарски дол, близо до вилна зона „Пасарел“ е паметника на смелия летец Списаревски, направил първия таран в авиационната ни история, спирайки бомбандировач летящ към София със смъртоносен товар…
официален сайт: www.lozen-bg.com