Река Искър – Pancharevo-Bg.Com

Изключително разнообразно и богато надарено от природата е панчаревското землище. Още от незапомнени времена то е привличало вниманието на хората като курортно място за отдих и укрепване на здравето им. След Освобождението и разкриването на минералните бани, въпреки че първоначално те били доста примитивни, Панчарево постепенно започнало да се посещава от много столичани, които идвали на курорт, заедно със семействата си за период от няколко дни, като се настанявали по частни къщи.

Друг важен фактор в това отношение е наличието на река Искър, с нейните водни площи. Някои по-възрастни панчаревци и до днес помнят колко много хора от цялата страна са идвали в почивните дни около Искъра, дори с автобуси, между старата централа и минералната баня (днес езерото), където са били най-тучните ливади. Тази местност от край време е била и най-плодородната част на селото, където наред с ливадите са се редували и малките нивички на панчаревци. Именно тук хората са прекарвали най-горещите летни дни, къпейки се в бистрите води на рака Искър и по вировете наоколо, и особено в “Синия вир” при устието на река Бистрица, който е бил много дълбок и чист.

Не са малко посетителите на Панчарево и днес, за което допринася красотата на езерото и другите водни площи в горното течение на реката.

За минаването на река Искър през Панчарево разказва една легенда:

Река Искър в района на Панчарево

“Искър и Марица живеели в снежна Рила. Уговорили се заедно да вървят към Бяло море. Марица, нали била мома била по–ранобудна. Събудила се преди изгрев слънце и си рекла: Брат ми сигурно се е успал след снощната седянка. Макар и да стане по – късно ще ме настигне, нали е бързоног.

Решила да върви на изток срещу изгрев слънце. В това време Искър спал сладко и сънувал как прегръща русокоса девойка, застанала на една скала. Слънцето се издигнало една копраля. Парнало го. Той скочил и още сънен се заоглеждал да види сестра си Марица, та да тръгнат заедно. Лутал се натам, лутал се насам. Чувал само лек шум, но Марица не видял. Разтревожен тръгнал напосоки. Снежните върхове на Рила отстъпили зад него. Забързал се по Самоковското поле. Палакария дружка му станала. Прегърнал я и пак забързал. Сблъскал се с планината. Запретнал ръкави, надул гърди и разкъсал планината. И пак се втурнал да търси сестра си. Пред него се ширнало Софийското равно поле. Преминал го и пак планина. Удрял, блъскал, късал от планината. Бавно се впивал в снагата и. Набирал сили, запретнал пак ръкави, надувал пак гърди и с рев се нахвърлил върху планината, докато я разкъсал така че се образувала дълбока пролука и успял да се промъкне от другия и край. Пред него се ширнало поле. Отдъхнал си, поуспокоил се и все пак се надявал че все някога ще срещне сестра си и заедно ще поемат към морето. Ту се затайвал, ту бързал и най-после белият Дунав го приел в прегръдките си. И така Искър не можал да срещне ранобудната си сестрица, която вече се къпела в Бяло море.

И добре че се е успал и не е отишъл в Бяло море, а минал оттук, за да придаде водния си чар на Панчарево“

Не на последно място водите на река Искър са се оказали ключов фактор при отбраната на средновековната крепост „Урвич“, когато в най-трудните за крепостта моменти били насочвани чрез специална дига около хребета Средобърдье, като по този начин го превръщали в непрестъпен остров. В такъв случай единствената връзка на крепостта със сушата се осъществявала по една много тясна ивица в посока на Царичина скала.