Плана планина – Pancharevo-Bg.Com

Билните части на планината изобилстват с обширни хоризонти и характерни само за Плана гори от Бял бор

Плана е малка по територия, но изключително красива средновисока планина, разположена между Витоша и Рила, между Софийското, Самоковското поле и Панчаревския пролом на река Искър, който я отделя от Лозенската планина. Най-висок връх е Манастирище – 1338 м., разположен в северната част на планината. Първоначално е смятана за част от Витоша. За първи път братя Шкорпил я разграничават от Витоша в “География на България” като я наричат с името на главния й рид Плана, и я обособяват като отделна планина. В превод името Плана означава широко, открито било на голяма височина. Релефът на Плана се характеризира с големи билни заравнености по високоте части и добре изразени речни долини по периферията. Сравнително големи реки протичащи през Плана са Ягуля и Планщица. Планината е населявана от дълбока древност, за което свидетелства тракийското светилище до село Железница, на мястото на което днес е издигнат параклис на името на „Свети Дух“, както и средновековното Алинско кале, над с. Алино, общ. Самоков. Най-голям манастир е Кокалянския „Св. Архангел Михаил„, който е бил оживен книжовен център. По отношение на минерални изкопаеми Плана е бедна. В далечното минало се е добивал магнетит за получаване на желязо, а по някои долове са се експлоатирали златни находища за добиване на злато. В поречието на река Ягуля е разположено термално находище с около 12 – 13 минерални извори. Температурата на водата им е 30 градуса и се използва за лечение на различни кожни заболявания. От дървесните видове преобладават бук, габър, дъб, липа, а билата изобилстват с пасища, тревни площи, разнообразна билкова растителност. Главно южните склонове на планината са покрити с хубави борови гори. Някога горите в цялата планина са били вековни, но постепенно били унищожени за нуждите на местното рударство. Естествените гори твърде оредели в миналото днес се опазват и представляват голямо богатство за планината и хората.

Планината е достъпна за посещение от всички околни села и махали, разположени в подножието и по нейното било, откъдето тръгват разнообразни маршрути. Коларските пътища, използвани в миналото за стопански цели днес предлагат на туристите незабравими мигове от допира с тази зелена и изключително чаровна планина.

Защитена зона “Плана” е включена в Националната Екологична мрежа „НАТУРА 2000„″ по директивата за местообитанията. Обхваща голяма част от Плана планина и прилежащия участък на река Искър, между яз. Искър и Панчаревското езеро.

Долината на река Ягуля (Ведена) при Дяволския мост

Този участък представлява важен биокоридор за редки видове риба, които са намерили убежище от язовирите в реката. Тук изключителна ценност представляват естествените гори от Бял бор, които виреят на много ниска надморска височина, както и крайречните гори от Върба и Елша. Зоната е богата на бозайници, земноводни, влечуги и безгръбначни. Плана е важен коридор за кафявата мечка, който свързва Старопланинската с Рило-родопската популация на този вид.

Маршрути, които свързват района на Панчарево с Плана планина:

с. Кокаляне – в.з. Китката – Цар Ясенов път (скала Просеченик) – Дяволски мост – Кокалянски манастир – Кръстат дъб – вр. Манастирище – 4,00 ч.

Дяволски мост – Кръстат дъб – Железнишки минерални извори – с. Железница – 4,15 ч.

В планината може да се практикува конна езда. Отлични условия в това отношение предлага добре поддържаната база в село Плана, до Космическата станция. За повече информация вижте ТУК