Сериозна заслуга за развитието на Панчарево като курорт, имат първите виладжии, дошли в селото след Освобождението. Почти всички били от известни патриотични, възрожденски семейства. Първи закупил място в селото през 1893 година и построил вила бил Христо Попов, взел участие в Априлското възстание, като четник и ръководител на група. Тя се намира срещу училището и редом с тази на Д-р Сметанин днес се гуши срамежливо между 3 – 4 етажните къщи на панчаревци. Христо Попов е роден в Клисура, в многолюдно възрожденско семейство. След разгрома на възстанието е преминал през турските затвори. Един от синовете му – Храбър Попов, е бил знатен професор по архитектура. Той е автор на изработения от него напълно безплатно проект за новата сграда на училището, построената през 1946 г.
Непосредствено след Христо Попов построява вила Визнер – голям музиковед от чешки произход, един от създателите на музикалното училище, консерваторията и първата духова музика.
Непосредствено под него построява вила крупният наш математик акад. Васил Василев, един от съоснователите на Книжовното дружество, прерастнало по – късно в БАН.
Почти по същото време е построил вила генерал Иван Фичев – син на Кольо Фичето, предсказал националните катастрофи от 1913 и 1918 година, за което влязъл в остър конфликт с дворцовата олигархия на Фердинанд.
Една от най-рано построените вили е тази на Сапунов – актьор, основател на Народния театър.
По същото време построяват вили Мусевич, изтъкнат русофил, после създал търговска гимназия; Генерал Христо Неделков – командир на „желязната“ шопска дивизия; ген. Диков – руски възпитаник, един от основателите на червен кръст Моллов; Торнев – известен архитект; Кабакчиев – първият командир на гвардейския полк; Харалампий Карастоянов, родом от Свищов, четник в четата на Филип Тотю, основател на Аптекарското дружество в София и кмет на София през 1911 – 1912 година и други, общо около 30 вили.
Тези видни личности, заселили се и притежавали вили в Панчарево, обособили едно общество от знатни хора, което става причина да се популяризира и прочуе Панчарево като един от най – големите курорти в България. Общувайки с панчаревци в делови порядък те допринесли до известна степен за повишаване на общата култура на населението и по-специално за внедряването на овощарството в селото и главно на нови сортове овощни видове.