Старите родове в Панчарево и техния произход
Основната част от населението на Панчарево има шопски корен, и произхожда от старото село – Главешово, което се е разселило след превземането на крепостта „Урвич“ от турците, както и от заселници от София и други софийски села – Бистрица, Лозен, Кремиковци, Долна Малина, Костенец баня и Дивотино. В началото на 20 век тук се установили и много бежанци от македонския край, главно от Прилепско и Костурско а във връзка със строителството на юзината (ВЕЦ „Панчарево“) през 1900 г. – италиански строители, които останали да живеят тук завинаги и станали кореняк панчаревци. Има заселници и от други краища на страната, главно по икономически причини. Още в края на 19 век в селото започват да строят вили много образовани и влиятелни за времето си личности, което оформило постепенно едно общество от знатни хора, които общувайки в делови порядък с панчаревци повлиявали благоприятно върху общата им култура, внедряването на овощарството в селото и популяризирането на курорта в национален мащаб.
Преди Освобождението от турско робство населението на селото е живяло в 30-35 къщи, направени от плет и кал, с една обща стая за спане и стая с огнище за готвене и хранене и на хората в семейството и на дребния добитък. Съгласно разработките на Проф. Христо Гандев се предполага че населението на Панчарево е наброявало около 150 души, при което на едно семейство се падат средно по 5 души. През турско време по-вечето къщи са били с „мала врата“ откъм задната страна, предназначена за бяство на хората към планината, когато турци или разбойници са навестявали селото. Такива къщи са били: Сердовата, Николовата, Майсторколевата и др.
Родове дошли от Старо село Главешово:
1. Стоянов род
Родоначалник на рода е Стоян. Със семейството си той се е заселил на най – горния край на селото, в непосредствена близост до река Бистрица и Ридо. От този род са се оформили три основни клонове – Петрови, Гьореви и Стефанови. Клонът на Петрови се характеризира със склонност към занаятчийство, на Гьореви – към животновъдство, на Стефанови – към земеделие. В последните десетилетия, поради променените социално-икономически условия интересите на хората от рода са се изменили твърде много. Един от Стояновия род – Васил Гьорев (Дядо Ико) е вземал участие в обществената дейност в Панчарево. Избиран е за общински съветник и кмет на селото и общината.
2. Кацарски род
Родът има твърде стара история. Името на родоначалника се губи някъде в по – далечното минало. Изследователската работа се е добрала до Стойне Кацарски – наследник на основоположника на рода. Не се споменава бащиното му име а само прякора, който е свързан с изработването на така ценната покъщнина по онова време – каци за кисело зеле и налагане на месо и сланина. Родът Кацарски се е заселил в стария център на селото, непосредствено до река Бистрица. Основното препитание на рода докъм Втората световна война е главно земеделие и животновъдство, но след това поради настъпилите промени и невъзможността с притежаваната земя да се осигури сносно съществуване, голяма част от по – младото поколение се ориентира към различни други занаяти и професии. В рода може да се забележи значително по – голяма родова сговорчивост.
3. Божков род
За основатели на рода може да се считат братята Гьоре и Божко. Заселили са се в стария център на селото. Божковият род се характеризира с това, че е дал в миналото и до сега не малко знатни занаятчии – колари, ковачи, дърводелци, мебелисти и строители. Родът като цяло може да се гордее с това, че Коле Божков е съпроводил великия българин, Апостола на свободата Васил Левски до Кокалянския манастир и Железница, по революционни дела! Към Божкови се отнасят и наследниците на задомилия се в този род Илия Павлов – Божков. Той има син Борис с наследници Рангел, Димитър и Илия. Илия още като млад се изселва в Австралия, като има дъщеря и син и всички наследници по мъжка линия носят имената Борис и Илия.
4. Пальови
За основоположник на рода се счита Младен, макар че и за този род се предполага че има по – възрастен основател. Родът Пальови е един от големите родове в селото, дошъл от Главешово. Той се е заселил в непосредствена близост до днешния център на селото. Името на рода идва от един от представителите му, назоваван галено Пальо. В по – старо време родът е бил сравнително по – заможен. Имал е не малко и не лош имот (ниви, ливади, добитък), но в последствие с умножаването на рода и разделението му, материалното му състояние се влошава.
5. Осторлевски
Името на рода е възникнало много отдавна и е свързано с това, че са се занимавали с леене на желязо, и то доста сръчно (остро леене). За родоосновател се счита Петър Осторлевски, също дошъл от Главешово и се заселил в най – долния край на селото. Негов наследник е Доне, който е имал трима синове – Николчо, Величко и Иванчо. Фактически те оформят трите родови клона, но все под общото име Осторлевски. Това говори за сговорчивост и единство в рода. Главното препитание в миналото, а и досега е било земеделието. И до днес характерна особеност за по – голяма част от хората от рода е трудолюбието.
6. Кръстеви (Милови)
Род Кръстеви е придобил известност като Милови, на името на сина на Кръсто – Мило. Негови синове са Петко, Младен и Георги, които оформят фактически и трите родови клона. Най – възрастният представител на рода Борис Малинов е твърдял, че баща му дядо Малин, който е починал на близо 100 години му е разказвал че и техния род е дошъл от Главешово. Трудолюбието е характерна черта за хората от този род.
Родове дошли от близки села:
1. Тодорови – от Бистрица
Основател на рода е Тодор
2. Панчеви – от Бистрица
Основател на рода е Иванчо Терзийски
3. Панчови – от Бистрица
Основател на рода е Доне Панчов
4. Рашови – от Бистрица
Основател на рода е Рашо
5. Грамаданови – от Лозен
Основател на рода е Стоян Йотов Дашин
6. Гьореви – от Кремиковци
Основател на рода е Гьоре
Родове дошли от София:
1. Ковачките
Основател на рода е Димитър Ковачки
2. Сердови
Основател на рода е Кольо Сердов
3. Майсторколеви
Основател на рода е Ценко
Родове дошли от други краища на страната:
1. Род свещеник Георги Иванов – от Костенец баня, Софийско
2. Род Стоимен Мартинов – от Долна Малина, Софийско
3. Шопови – от Дивотино, Пернишко
Основател на рода е Стоян
Бежанци от Македония:
1. Велеви – от гр. Крушево, Прилепско
Основател на рода е Веле
2. Андрееви (Микини)
Основател на рода е Андрей
3. Род Марко Йовков – от Паздивища, Костурско
4. Род Илия Гочевски – от Паздивища, Костурско
Родове, дошли от чужбина:
1. Руджери – от гр. Ралена, близо до Болоня (Италия)
Основател на рода е Анжело Феличе Руджери
2. Илиеви
Родът има черкезки произход
Родове без напълно установен произход:
1. Вулеви
Основател на рода е Лазо Вулев
2. Иванчеви
Основател на рода е Иванчо Гьошев
3. Коцеви
Основател на рода е Коце
4. Панев род (Зехтинкьови)
Основател на рода е Пане
5. Николови
Основател на рода е Никола