Както, навсякъде около Витоша, така и в Панчарево в периода на турското робство е бил развит рудодобива. Той се ползвал с привилегии в Османската империя, защото добиваното желязо се използвало почти изцяло за военни нужди. В този период в селото е имало находища на неизвлечено желязо, за което красноречиво говорят и названията на местностите. Това показва че някога местното население се е занимавало с добиване на метал, на основата на магнетит, изкопаван от поречието на река Бистрица, в близост до Витоша и най-вече докарван от Самоковско.
Римски галерии за добиване на злато в землището на Панчарево
В шопския край рудодобивът е познат още от тракийско и римско време. По времето на Второто българско царство, немски рудари работели главно в Югозападна България, предавайки опита си на местните майстори. През турското робство на много места в тази част на страната е имало видни и самокови, откъдето идва името и на самия град Самоков. За наличието на самоков и видня в Панчарево се говори още в преданието на дядо Божил Коцев и песните за цар Ясен и царица Елена. На мястото на сегашното село са били панчарските рудища, мястото не било заселено постоянно и именно от тук превели турците пленената царица и нейното детенце. По това време Панчарево е било все още на старото си място – местността Главешово, Лозенската планина.
Производството на желязо в Панчарево е ставало в близост до водната енергия на река Искър и река Бистрица, поради което то се е реализирало на три места – в местността Плочерница (днес дъно на езерото), в долната част на селото на мястото на Осторлевския род, и в Самоковище (Механджийските ливади), на най-горния край на селото, до реката, по посока на Бистрица. С това производство панчаревци са се занимавали до края на 19 век, когато собственикът – турчин, който притежавал голяма част от рудодобива в Самоковско и Софийско бил принуден да го закрие.
Съоръженията, използвани при този занаят, са били „видните“ (пещи за добиване на метал) и „маданите“ (работилници за профилиране на метал). Обикновено видните били построявани на по-високо място за да може по-лесно да бъдат зареждани с магнетит и дървени въглища. Тази работа била много трудоемка, товароемка и се отразявала пагубно на околната среда. Всяко зареждане на виднята ставало с три коли руда, или над един тон, 30 коша дървени въглища с тегло – 750 килограма, и три коли сухи лескови пръти, за подпалване и засилване на горенето. На всеки четири видни е трябвало да има един мадан. Маданът (самоковът) бил във висока постройка – 15 м. с монтиран огромен ковашки чук – 500 кг. с дебелина на дръжката – 70 см. Основното колело маховика и чукът били задвижвани от водната енергия на река Бистрица. Във всеки самоков е имало по една пещ за повторно загряване или претопяване на желязото.
През 1959г. при прокопаване на трасето на „панчаревския плавателен канал“ недалеч от базата на Детския град в землището на Панчарево, са открити галерии за добиване на злато по ръчен способ. Според археолозите на тези находища се е работело още през римско време. След около 20 години тези предположения се потвърждават напълно. Изводите са че галериите са образувани чрез изкопаване на наносния материал, съставен от речен камък, чакъл и пясък и се намират на дълбочина 1,5 до 3 м. от съвременната повърхост на терена. Стените са изградени чрез подреждане на изкопаните камъни в суха зидария, с най-големите камъни в основата. Височината на галериите варирало между 1,10 и 1,30 м. и рудокопачът се е движил по корем или на колене в по-широките галерии. Прокопаването се е извършвало със специална кирка с къса дръжка. Археолозите потвърдили предположението, че в галериите бил добиван златоносен пясък, до изчерпване на слоя от речен наносен пясък.
Според характера на галериите и намерените допълнителни находки, се доказва че те датират от късноримската императорска епоха, като рудари са били траките от племето серди, експлоатирани жестоко от римските концесионери.