Преданията говорят, че преди ледниковия период, когато Софийското поле е било дъно на езеро, което се е потвърдило и от геологически проучвания е имало само три села – Яна, Бояна и Старо село Главиша. И трите са били на височините на трите краища на езерото. В преданието се казва също, че село Панчарево се е намирало оттатък Искъра, като се посочва и мястото му – около днешната ВЕЦ „Кокаляне“ и кооперациите източно от нея, в подножието на Лозенската планина. Цялата местността там и до днес се именува „Главешо – Каваците“, което потвърждава достоверността на старото име на селото – Главиша, според някои по-късни документи Главишево или Главушево.
Друго предание говори за произхода на името. То гласи, че по време на Второто българско царство жителите на селото са се задължили, староб. (главили) да снабдяват с храни, фуражи и оръжие крепостта Урвич, както и да подсигуряват работна ръка за строителството, поддръжката и обслужването и, срещу някъква морална или материална отплата. И така от “главили се – главишевци – Главиша, Главушево, Главешово”.
Панчаревските минерални извори, които днес са в рамките на населеното място са били известни още на траките, които основали близо до тях селището Риляник, в превод „изобилна вода – извор“. През римско време в района на изворите било разположено голямо крайградско имение, известно с лозовите си масиви, а самите бани били прочути и се смята че са построени по повеля на император Константин Велики, който е живял в Сердика заедно с дъщеря си. Както в София, така и в Панчарево се упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към Трите нимфи, за което свиделстват открити при разкопки в началото на XX век отломъци от техни барелефи.
Панчарево е наследник на средновековната крепост „Урвич“, една от най-силните крепости в Западна България, до която старото село е имало най-удобен достъп и жителите му са били привилегировани по-късно да се черкуват в крепостната черква „Св. Илия“, която е била позната само на тях, поради естествената непристъпност на терена.
В Урвич цар Иван Шишман, дал силен отпор на настъпващата към София турска войска. След овладяването на крепостта, положението за местните жители станало непоносимо тежко. Изолираното местоположение на селото и подложеното на постоянни мародерства население наложило постепенното напускане на Главешово и създаването на Панчарево на днешното му място, в близост до турския чифлик, който заемал една голяма територия между Панчаревската баня и Симеоновското землище.
Падането на България под турско робство заварило селото на старото му място. Особено тежки били последните 30 – 40 години на неспирни битки, до падането на София под турска власт, след което останалите живи и неотвлечени в робство панчаревци е трябвало да започнат да живеят според законите и повелята на господарите. Най-ранният открит документ за съществуването на Главешово (Главишево) е от 1576 г. на база на т. нар Джелепкешански регистри, отнасящи се до задължението на селяните да предават на турците определен брой овце годишно. Броят на овцете събирани от дадено село е зависел от фамилиите, които се занимават с животновъдство и от заможността на хората.
Легендата разказва…
Още преди турското робство село Панчарево се е намирало при река Искър, местността „Каваците – Главешово“. Тогава селото е било нападано, ограбвано и селяните избивани от разни татари, еничари и всякъкви разбойници. През това време е имало една много хубава мома на име Елица. Турският кехая, който е бил на този район, я искал много. Казал и че иска жена да му стане, в замяна на което ще я позлати! Тя не пожелала богатството а нещо съвсем различно – да запази селото и своите съселяни от злото, от непрекъснатите нападения. Той се съгласил и дал дума да изпълни нейното желание. От тогава кехаята изпратил редовна турска войска, прогонил разбойниците и запазил селото. Така Елица станала робиня за да запази своите хора. След години тя успяла да убеди кехаята да премести селото на сегашното му, по-безопасно място. По-късно сам турчинът определил кой род къде да се засели!„
Вероятно е покрай река Бистрица още преди поробването да е имало манастирска воденица, видня и самоков, както това посочват някои от преданията. След падането на България под турска власт, били построени още няколко воденици, притежавани от турци и татари. Турците продължили използването на виднята и самокова. Районът на днешно Панчарево бил по – добре охраняван от турските власти.
Тъй като старото село – Главешово страдало много от разбойнически турско-татарски банди, а територията на днешно Панчарево им давала по – голяма сигурност и възможност за допълнителни доходи, то след някое по – тежко нападение над селото, част от жителите на село Главешово се преместили в началото на 16 век около устието и по бреговете на река Бистрица, а според преданията – и в съседното Кокаляне.
Абсолютно точна датировка на преместванията на фамилии в Панчарево не е установена, но с това било поставено началото на съществуването на днешното село, най-вероятно под имената Панчар или Паничар, както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, като старото село – Главешово не престанало да съществува и се населявало със сигурност до 1683/1684г.
Вижте още и: