Средновековна крепост „Урвич“

„Дошли търновските боляри от Търново в Средец и тук се спрели в некои тесни места покрай река Искър и по Витоша планина. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър, имал манастир, Урвич, със силна крепост и наоколо го ограждала вода“.

Историческата местност „Урвич“ е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър обявен за природна забележителност. Самата укрепена територия заема хребета „Средобърдье“ в близост до пресечната точка на трите планини – Лозенска, Плана и Витоша. Намира се на 21 км от центъра на София, по пътя за Самоков, в рамките на Столична община.

Схема на крепостта „Урвич“ от /Българска военна история/

Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското /Шишмановското/ поле, което днес е под водите на яз. Искър се е водила тежка битка между войските на цар Ясен и Османските нашественици, но турците са отблъснати зад Траянови врата към Пловдив. Падането на София е станало няколко години по-късно. По един намерен надпис от църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е доказано, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман – Иван Асен V, от втория брак на Иван Александър. Той е прокарал и на него е кръстен панорамния път в подножието на Витоша – от Кокаляне, през Панчарево, Бистрица и Драгалевци за Бояна – т. нар. „Цар Ясенов (Асенов) път“ чрез който „Урвич“ осъществявал комуникация с крепостта „Батил“ над Бояна, както и с други по-малки укрепления с отбранителни функции, включени в първия отбранителен пръстен около Средец. Именно в тези важни събития, подробно описани от разнородни по характер извори е мястото на „Урвич“. Самата крепост освен, че е пазила изключително важният подстъп от юг към Средец, била използвана и за охрана на манастирите от Софийската Света гора. В подкрепа са били и разположените по дефилето към Самоков по-малки контролни постове с които „Урвич“ поддържал постоянна връзка чрез система от сигнали.

В миналото река Искър е била твърде пълноводна и е представлявала естествена пречка за достъп от юг към крепостта „Урвич“, особено когато за допълнителна преграда водите на реката били насочвани чрез специален вал около хребета и така го превръщали в непристъпен остров. В такъв случай достъпа до крепостта по суша се осъществявал единствено в една много тясна ивица, по посока на Царичина скала. От запад се използвал подвижен мост над р. Искър, който свързвал крепостта с местността „Самодивска градина“, любимо място за разходка на царската фамилия. Оттам започвала и пътеката към Кокаляне през „Василица“ и към Железница, по долината река Ведена. Освен стражеви кули, съществували и постоянни постове за наблюдение на района извън крепостта, при Дяволския мост и при м. Роба, които при нужда сигнализирали за опасност от нападение по посока на Ведена и моста бил демонтиран.

Именно в тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост „Урвич“, крепостната черква „Св. Илия“ и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни“.

Монумент-барелеф за „Урвич“, (1382-1389) на пътя срещу крепостта

Според историка-археолог Димитър Овчаров, провел проучвания в крепостта през 1969г. със средства на Военно-историческия музей, село Панчарево, според преданията Главешово, което се ползвало с известни привилегии от царската власт било аванпост на крепостта – като елемент от цялостната охранителна система на гр. Сердика.

Цар Иван Шишман, съпругата му Теодора II (Сара) и синовете му Иван Шишман и Иван Асен V

Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността. Крепостният зид е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350м. и широко до 150м. От юг и от запад се издигат зъбери, наречени Калето и Царичина скала, които може би са били включени във фортификационната система на крепостта, без обаче да бъдат допълнително укрепявани, поради естествената им непристъпност. Където крепостта е била особно уязвима е имало високи бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7-8м. с дебелина на стените до 1,20м. За строителството и е използвана открита сантрачна система, характерна за края на XIII, началото на XIV век. Вътрешните сгради не личат много добре, но особено характерен е комплексът от постройки около черквата „Св. Илия“.

Крепостта „Урвич“ е съществувала в епоха, когато огнестрелното оръжие не е било познато и е била пригодена за водене на бой чрез използване на лък и стрела, меч, копие, боздугани, секири и др. Турците вероятно са разрушили крепостта веднага след превземането и, тъй като по стражевите кули няма следи от които да личи че е била пригаждана по-късно за стрелба с огнестрелно оръжие.

Има предположения, че строежът на крепостта е започнал още по времето на кан Крум, като архиолозите доказват, че е изградена основно по времето на цар Иван Асен II (1218 – 1245г.). По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост „Царевец“. Крепостта „Урвич“ е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков“, който придобива особено значение през XIII-XIV век и вероятно е била изградена като държавна крепост със стратегически функции. Съвсем не е изключено обаче в последствие нейните владетели да са придобили икономически функции и привилегии.

Руини на бойна кула от крепостта Урвич

Околните села са обслужвали крепостта и феодала. По-късно вероятно крепостта се е превърнала в център на феодално владение, като феодалът е продължил да изпълнява охранителните си задължения спрямо държавата. Не е изключено той да е бил зависим не само от царя, но и от средецкия катепан/жупан/ – управител. С падането на Средец дошъл и краят на Урвичката крепост, но не е изключено през следващите векове на това място да се е издигал прочут манастир, както добре е описан от Паисий в знаменитата си история – като манастир с крепост, а черквата „Св. Илия“ вероятно да е продължила своя живот като манастирска. Всъщност Урвич е единственият споменат топоним в „История славянобългарска„.

Първите археологически проучвания на крепостта, датират от 1969 годинa, но след това са прекъсвани на няколко пъти за дълъг период. През 1979 г. проф. Димитър Овчаров подновява разкопките с екип от студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изследвана е църква, разположена в центъра на площта оградена от крепостните стени. В резултат на проведените проучвания до края на 70-те години МК и НИПК дават на крепостта статут на паметник на културата от национално значение в категория “недвижими паметници с видими архитектурни останки”. В 1981г. Димитър Овчаров публикува двата етапа на изграждане на църквата „Св. Илия” в крепостта Урвич. Година по-късно участникът в разкопките Николай Овчаров обнародва откритите при разкопките стенописи. През същата година той продължава проучванията, вече със самостоятелно разрешение и с ученици от столични училища. Тогава е разчистен притвора на храма „Св. Илия“ който до този момент е бил неизвестен.

Разкопките на крепостта винаги са се водили с много малко средства, но въпреки това благодарение на ентусиазма на студенти и с подкрепата на НИМ и Националния археологически институт при БАН намерените фрагменти от евангелски сцени са реставрирани с много труд парче по парче и са експонирани в залите на Националният исторически музей. Оказва се че стенописите от крепостната черква „Св. Илия“ са изработени в прочутия Палеологов стил и са датирани към началото на XIV век. По начин на въздействие на рисунъка са сходни с тези от Боянската църква, особено изображението на Малкия Христос. Ранно Палеологовия стил се счита за най-голямото постижение във византийското изкуство, което се е разпростирало далеч извън пределите на Византия, чак до Русия.

Скалната склуптора на Ведена при Дяволския мост

Едва в 2008г. е реализиран съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична община, програма „Култура“, посветен на 1200-годишнината от присъединяването на Сердика към България от кан Крум през 709 година. Проектът е под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова и носи името „Урвич – последната крепост на Шишмановци“.

При последните проучвания на крепостта от 2011 година бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна военна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия с производствени центрове по хълмовете надолу, който е имал огромно значение за целия регион. Разкопките са подновени със съдействието на Столична община и се осъществяват по проект на САПЕЗАП – Копам БГ, финансиран по общинската програма „Култура”. Научни ръководители на изследванията са доц. д-р Бони Петрунова и проф. Николай Овчаров, а се работи с прекрасните студенти от Българските университети. По думите на проф. Николай Овчаров „Урвич“ е имал две отбранителни зони – външна и вътрешна, като в най-високата част се очаква да бъде открита и цитаделата – вътрешния замък. Археолозите предполагат, че във вътрешността на крепостта ще се открият много сгради. Голяма част от разкопките ще бъдат съсредоточени около откритата вече църквата „Свети Пророк Илия“ и малкия манастир в близост до нея. Учените засега гледат скептично на легендите, че точно на Урвич е заровено съкровището на Иван Шишман, но не изключват възможността в крепостта да са скрити скъпоценности.

Средновековната твърдина „Урвич“ e разположена на площ от 18 дка в местността „Средобърдье“ от землището на Панчарево. При старото си местоположение в местността „Главиша“ – Лозенската планина, селото е било с най-удобен и пряк достъп до крепостта, крепостната черква-манастир “Св. Илия” и Панчаревския (Урвички) манастир “Св. Никола-Летни”, които заедно с близкия Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил”, образуват Урвичкия крепостно-манастирски комплекс. Култовият комплекс е част от Софийската (Мала) Света гора – съвкупност от религиозни храмове, разположени в оградните на Софийското поле планини, особено по Витоша, Плана и Лозенската планина, където се намират четиринадесет от тях.

Местоположение:

На няколко километра след Панчарево, по пътя за Самоков се намира статуята на „Трудовака“ и малък паркинг пред нея. Издигната е в чест на Строителни войски, които прокарват изключително трудното трасе на пътя. Дотам се стига и с градски автобус No 3 от ст. Гео Милев. От паркинга се тръгва надолу по стръмна алея, след което по мост се пресича река Искър и се продължава по същата алея направо. Това е обиколната алея на хребета „Средобърдье“. След около 800м. се стига разклон с табела за ман. Св. Николай надясно и за крепостта Урвич наляво. След десетина метра вляво се отделя също толкова широка алея, която постепенно отвежда в района на крепостта. Изкачвайки се по нея, малко след като се подминат части от крепостни зидове (вдясно) и руините на бойна кула с дължина 8-10 м. (вляво) се достига до разклон, от където надясно се отделя тясна пътека, която извежда на територията на крепостта, при археологическите разкопки на църквата „Св. Илия“. Широката алея стига до намираща се в района частна постройка в средновековен стил, която няма никаква историческа стойност. За съжаление до момента единствено тя се вижда от шосето за Самоков, и често обърква минувачи и посетители, но следва да се знае, че самата крепост започва петдесетина метра по на север, назад по хълма.

Експонирането на крепостта и разработването на културно-познавателен маршрут в историческата местност, включващ целия Урвички крепостен комплекс ще допринесе за социализацията на мястото и превръщането на тази крупна културно-историческа забележителност в атрактивна туристическа дестинация, в непосредствена близост до столицата. За величието на крепостта днес ни напомнят както емблемата на Панчарево така и елементи от архитектурния облик на местното читалище.