Кокалянски манастир „Св. Архангел Михаил“, обявен за паметник на културата.
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е разположен в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище – (1338 м.н.в). Манастирът е бил в пълна духовна, стопанска и отбранителна връзка със Средновековната крепост „Урвич“, последната твърдина на Цар Иван Шишман, преди превземането на София от турците.
Манастирът е изграден през 9 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
През Възраждането е бил значим книжовен център и на два пъти е опожаряван. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.
Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски от 1579г.
Кокалянският манастирът е съхранявал много ценни предмети, които днес се намират в Църковно-историческия музей. Сред тях са малка сребърна кратунка за вода, която някои учени отнасят към 14 век. За нея се говори че е дадена от Цар Иван Шишман, като дар на Манастира. В манастира имало и много ценни книги, от които до наши дни са се запазили и се използват Кокалянското евангелие и Урвичкия сборник, известен със своя поменник, започнат през 17 век. Кокалянското евангелие от 1579 г. е един от седемте известни ръкописа на сръбския копист, калиграф и орнаментатор Йоан Кратовски. По това време между София и Кратово са се поддържали богати и всестранни връзки. Той подготвил няколко много богато украсени ръкописи за софийските църкви и църковни първенци. Кокалянското евангелие се характеризира с някои специфични нюанси на цветовите гами и структурата на изобразените фигури на евангелистите. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвички сборник“, съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски), както и 26 листа изпълнени с дарителски записки от 16-ти, 17-ти и 18-ти век.
При направен анализ се вижда че дарителите от с. Панчарево записвали селото под различни имена: Панчар, Паничар, Панчарево. Вижда се че към 1738 г. панчаревци доста активно са посещавали и дарявали Кокалянския манастир, което потвърждава предположението че по това време панчаревската Крепостна черква-манастир „Св. Илия“ вече е била неизползваема.
Царската сребърна чаша /лейче/ от Кокалянския манастир с орнаментите върху нея
Страница от Урвичкия (Kокaлянски) сборник с поменик за дарения на манастира
Кокалянският манастир е унищожаван и разграбван няколко пъти. Документално съществуването му е фиксирано към 1645 г. Тогава манастирът се състоял от малка черквица и две малки стаи, а игумен бил поп Стойне. При един опит за обир турците заклали брат му, който бил магер, защото не знаел или не искал да им каже къде е скрит игуменът. Запустял след разбойнически нападения към средата на 18-ти век, манастирът започнал да се възстановява едва след по – вече от 100 години, в средата на 19-ти век. Първият игумен на новият манастир е бил Хрисантий, но след като бил убит през 1868 г. от турци, игумен станал отец Харалампий от Самоков.
Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“ e част от Софийската (Мала) Света гора и заедно с Крепостта Урвич, Панчаревският манастир „Св. Никола-Летни“ и Крепостната черква „Св. Прор. Илия“, образуват „Урвичкия крепостно-манастирски комплекс“.
Рисунка на сребърната чаша (лейче) от Кокалянския манастир
Над манастира вирее изключително ценният Кръстат дъб – хилядолетник в Плана планина
Местоположение: Манастирът е достъпен е за посещение по добре очертана широка пътека, започваща от спирка “Дяволски мост” на автобусна линия N 3 (на главния път “София-Самоков”), откъдето има и табела. Панорамата от пътеката е много красива. От по-високите и части се разкриват гледки към крепостта Урвич, Панчаревския манастир и цялото дефиле до Пасарел. Разтоянието от около 2 километра се изминава за 40-50 минути.