Бабинден (Ден на родилната помощ)

Бабинден е български народен празник, свързан със семейните обичаи. Празнува се на 8 януари (и на 21 януари по стар стил) в чест на жената (бабата) акушерка в селото. Празникът има езически произход. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ.

В миналото, когато децата са се раждали в къщи и лекарската грижа за жената не е била позната, в този важен момент около родилката са били само бабите – по възрастни жени от селото, които с умение придобито от личен опит израждали бебето в домашни условия.

Обичаят е жив и до днес и се асоцира с благодарност към жените готови да окажат така необходимата акушерска помощ на място във всеки дом и във всеки един момент. Традиционното измиване на ръцете символизира хигиената, която е трябвало да се спазва и била от изключителна важност за успешното раждане и здравето на детето. Днес празникът е загубил голяма част от ритуалният си облик, но все още се празнува от по-възрастните хора с много веселие!

РИТУАЛ

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата.

Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.