Текстове на Исторически песни и легенди от района на Панчарево
Цар Ясен и турците
„Цар Асен вино пиеше у село, у Кокаляне. Прошетала се девойка, хубава мома германка, воз крива река, воз Искър, па излезна на камик, на камик на просеченик, па се девойка провикна:
— Царю Асене, Асене, ти седиш и вино си пиеш у село, у Кокаляне, град Урвич турци разбиха, царица ти заробиа и от Урвич я грабнаха! Като я зачу цар Асен, тозчас е рипнал на нозе, па влезна в тъмни яхъре. Изведе конче дорийче, кат вихър-ветър по друми. Дойде до поле широко, па срещна младо овчарче, та па го тихо питаше: — Тако ми бога, овчарче, срещна ли турци през поле? А овчарче му говори:
— Царю ле, царю честити, скоро си турци минаха, царицата ти водеха, но нече ги царю пристигнеш, кончето ти е у паиване. Като го дочу цар Асен, извади влашко ноженце, та си отреза паиване. Тогай е конче скокнало, три пъти силно скокнало, три кладенци са извреле, останало е за спомен: «Три кладенци» се казува.
Цар Асен турци пристигна, пристигна и ги погуби, та си отъмна царица, па я у Урвич заведе, та па я тихо питаше:— Кажи, честита царице, като те турци краднаха, золум не ти ли правиха? А царица му говори:
— Царю Асене, Асене, за това лъжа не бива. Турци са вера кучешка. Я слушай, царю Асене, дете у огин да падне, здраво ли че да излезне? Влък кога влезне в стадото, мирно ли че да излезне?
И турци, вера кучешка, така ли мирно че седат? Много е тежко станало на цар Асена честити, та си изведе царица, та па я пущи у Искър. На камик стана царица, у Искър седи и днеска!“
Легенда за Елица
“Още по време на турското нашествие село Панчарево се е намирало при река Искър, местността “Каваците – Главешово”. Тогава селото е било нападано, ограбвано и селяните избивани от разни татари, еничари и всякъкви разбойници. През това време е имало една много хубава мома на име Елица. Турският кехая, който е бил на този район, я искал много. Казал и че иска жена да му стане, в замяна на което ще я позлати! Тя не пожелала богатството а нещо съвсем различно. Съгласила се, но при условие да запази селото и своите съселяни от злото, от непрекъснатите нападения. Той се съгласил и дал дума да изпълни нейното желание. От тогава кехаята изпратил редовна турска войска, прогонил разбойниците и запазил селото. Така Елица станала робиня за да запази своите хора. След години тя успяла да убеди кехаята да премести селото на сегашното му, по – безопасно място. По – късно сам турчинът определил кой род къде да се засели!”
Легенда за минаването на река Искър през Панчарево
“Искър и Марица живеели в снежна Рила. Уговорили се заедно да вървят към Бяло море. Марица, нали била мома била по – ранобудна. Събудила се преди изгрев слънце и си рекла: Брат ми сигурно се е успал след снощната седянка. Макар и да стане по – късно ще ме настигне, нали е бързоног.
Решила да върви на изток срещу изгрев слънце. В това време Искър спал сладко и сънувал как прегръща русокоса девойка, застанала на една скала. Слънцето се издигнало една копраля. Парнало го. Той скочил и още сънен се заоглеждал да види сестра си Марица, та да тръгнат заедно. Лутал се натам, лутал се насам. Чувал само лек шум, но Марица не видял. Разтревожен тръгнал напосоки. Снежните върхове на Рила отстъпили зад него. Забързал се по Самоковското поле. Палакария дружка му станала. Прегърнал я и пак забързал. Сблъскал се с планината. Запретнал ръкави, надул гърди и разкъсал планината. И пак се втурнал да търси сестра си. Пред него се ширнало Софийското равно поле. Преминал го и пак планина. Удрял, блъскал, късал от планината. Бавно се впивал в снагата и. Набирал сили, запретнал пак ръкави, надувал пак гърди и с рев се нахвърлил върху планината, докато я разкъсал така че се образувала дълбока пролука и успял да се промъкне от другия и край. Пред него се ширнало поле. Отдъхнал си, поуспокоил се и все пак се надявал че все някога ще срещне сестра си и заедно ще поемат към морето. Ту се затайвал, ту бързал и най – после белият Дунав го приел в прегръдките си. И така Искър не можал да срещне ранобудната си сестрица, която вечдное се къпела в Бяло море.
И добре че се е успал и не е отишъл в Бяло море, а минал оттук, за да придаде водния си чар на Панчарево”
.