За развитие на просветно и културно дело в Панчарево от по-далечното минало няма исторически данни. Може да се предполага обаче, че близостта, плътната връзка на селото (още когато се е намирало в Главешово) с крепостта Урвич, с царските дворци и болярите и най – вече с манастирите от Мала Света гора, и по – специално с Урвичкия и Кокалянския е оказало известно благотворно влияние върху хората в културно отношение. Но каквото и да е било, многовековното тъмно робство го е покрило със забрава.
За просветителско дело може да се говори едва през втората половина на IXX век. През 1858 г. било образувано килийно училище в дома на образования панчаревец Панчо Тончев. По време на борбата за църковна независимост, през 1871 г. той пръв записва сина си Петър Панчев за ученик в тогавашното седмокласно училище в София, където той се е учил до Априлското възстание. Така Панчарево се сдобива с първият си човек, способен да продължи образователното дело по-нататък.
Първото Светско училище в селото е основано през 1879 година от Петър Панчев, в собствения му дом, където в началото са учили само няколко момчета от селото. По – късно заедно със съселяните си той убеждава кмета да бъде построена отделна сграда за нуждите на училището в църковния двор, която въпреки че била малка и недостатъчна да побере нарастващия брой ученици, не само от Панчарево, но и от околните села, се използвала чак до 1945 г. поради липса на средства.
През 1897г. от с. Костенец баня идва народния учител и свещеник Георги Иванов, който поема образователното дело по нататък. Петър Панчев се оттегля поради напредналата си възраст. През 1908 година синът на Петър Панчев, младият офицер Стефан Панчев, завършил висшето си образование в Санкт Петербург, заедно с някои по-будни младежи основават читалището в Панчарево и го наричат „Виделина“.
Тези родолюбиви начинания полагат основите на просветителското дело, което макар и възпрепятствано поради заредилите се войни и крайно лошото икономическо положение на панчаревци в последствие, продължава своя път през годините, до наши дни!
В този раздел прочетете повече за: