Местността около ВЕЦ "Панчарево" - точното местонахождение на старо село Главешово
Преданията и поверията говорят, че преди ледниковия период, когато Софийското поле е било дъно на езеро, което се е потвърдило и от геологически проучвания е имало само три села – Яна, Бояна и Старо село Главешово. И трите са били на височините на трите краища на езерото, сега Софийското поле.
В преданието се говори че село Панчарево се е намирало оттатък Искъра, като се посочва и мястото му – местността Каваците, на мястото на днешната ВЕЦ и жилищните кооперации източно от нея, както и името на селото – Главешово (Главушево).
Друго предание говори за произхода на името. То гласи, че по време на Второто българско царство жителите на селото са се главили (задължили) да пазят Искърският проход към Самоков, да наблюдават и охраняват подстъпите към крепостта Урвич и околните манастири, както и да снабдяват с храни, фуражи и оръжие крепостта и да подсигуряват работна ръка за строителството, поддръжката и обслужването и, срещу някъква морална или материална отплата. И така от „главили се – главишевци – Главушево, Главешово“.
Падането на България под турско робство заварило селото на старото му място. Особено тежки били последните 30 – 40 години на неспирни битки, до падането на София под турска власт, след което останалите живи и неотвлечени в робство панчаревци е трябвало да започнат да живеят според законите и повелята на господарите.
Най – ранният открит документ за съществуването на Главешово (Главишево) е от 1576 г. на база на т. нар Джелепкешански регистри, отнасящи се до задължението на селяните да предават на турците определен брой овце годишно. Броят на овцете събирани от дадено село е зависел от фамилиите, които се занимават с животновъдство и от заможността на хората.
Двора на черквата, където е било старото гробище на селото
Трудно е да се каже какво точно е представлявало селото, каква народност го е населявала и какви етнографски промени е претърпяло през вековете. Установено е че Главишево и съседното Кокаляне имат славянски и прабългарски произход. По-късно в това човешко море се стопяват заварените траки и придошлите печенеги. Средецката област станала театър на ожесточени сбивания и грабежи, особено около Витоша и Велбужд (Кюстендил). Печенегите били чергарско, войнствено, грабливо племе, което постепенно се изтеглило на запад, като части от него били подчинени, разоръжени и заселени от Византийците в Софийско и Нишко. Съществува предположение, че едно от по-големите печенежки племена, се наричало с име сходно на думата „шоп“ откъдето е останало името „шопи“ отнасящо се за населението на цяла Северозападна България, чак до Ниш, а в последствие се утвърдило главно в Софийското поле при „белодрешковците“.
Познати са и други тълкования за името на шопите. Предполага се например, че „шоп“ произлиза от немското „schuppen“ т.е „колиба, навес“ и е останало за населението в Югозапдна България, вследствие на престоя на немските рудари по тези земи още от времето на Второто българско царство. Те са работели по рудниците лятно време и са се подслонявали в колиби, навеси – „шупи, шопи“. Предполага се че са живеели доста примитивно., ограничено, затворено и понякога в конфузно взаимоотношение с местното население. Думата „шоп“ придобила популярност и местните също започнали да ги назовават с това име.
Шопи от Панчарево
Имената на селяните от Панчарево и Кокаляне, цитирани в османските документи говорят за чисто славянски произход на местното население. В последствие започват да се появяват турски, татарски, черкезки и други заселници.
Гробището на селото се е намирало в югоизточния му край, на мястото на днешните постройки към водноелектрическата централа. Разкриването на гробището е станало още по време на строителство и, но не им е обърнато необходимото внимание. Ако са били извършени проучвания сега щяхме да знаем по-вече за най – старото село Главешово, от което по-късно при други исторически условия някои от фамилиите му са станали основатели на днешно Панчарево. Че там е било Главешово потвърждава и наименованието на цялата местност около централата, която и до днес се нарича „Главешо – Каваците“.
През всички векове на робството местните селяни, заедно с християнското население на София и околните села, откликвали с готовност и надежда на всеки кръстоносен поход, на всеки подготвян бунт, на всяка война на европейските държави – Полша, Унгария, Австрия и най-вече Русия, срещу османското подтисничество.
