В летописната книга на Урвичкият (Панчаревски) манастир е записано как една нощ баба Бона Велинова, заедно с дядо Божил Коцев, баба Джуджа Коцева, баба Сава, баба Митра Донева от Панчарево, а според други източници и Стамен Велев и други селяни от Кокаляне и Панчарево, отишли в Урвич да нощуват сред гората. Според статии от вестниците това станало в деня пред летния празник „Св. Никола“ в 1928г., когато Бона Велинова отишла в с. Панчарево, поканила за другарки бабите Сава и Спаса и заедно с тях отишла на мястото на манастира. След продължително молене на баба Бона се привидяло точно мястото, където е манастира.
Урвичкият (Панчаревски) манастир „Свети Николай Летни Чудотворец“ е разположен в местността „Урвич“ от землището на Панчарево, на 8 километра от центъра на селото, по посока Самоков. Самата обител е част от историческата местност „Урвич“ и лежи на северната страна на хребета „Средобърдие“ на естествена хубава поляна със западно изложение, гледаща към крепостта Урвич, Царичина скала и сумрачните склонове на Плана планина. Бил е в постоянна връзка със Средновековната крепост „Урвич“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“.
Ман. Св. Никола – Летни, пред старата черква – 1943г.
Целият хребет Средобърдие по времето на активното използване на крепостта е бил опасан отвсякъде с водите на река Искър, докарвани чрез дига и превръщайки го в непристъпен остров. По този начин крепостта е била обхваната отвсякъде с вода, с изключение на много тясна ивица на север, по посока на Царичина скала. Стръмните урви, гъстите гори, буйната река, отдалечеността от единственият голям път по това време – този от София, през Лозен и Пасарел за Самоков, всичко това е правело мястото на крепостта и Урвичкия манастир почти недостъпно и известно само на местното население.
„Св. Никола – Летни“ е един от 14-те манастира на Софийската Мала Света гора и в културно и духовно отношение е бил наразривно свързан с крепостта „Урвич“ и крепостната черква с които образували Урвичкия крепостно-манастирски комплекс. Взаимовръзката „манастир – крепост“ била характерна за Второто българско царство, като подобни примери в това отношение били близките Кокалянски, Бистришки, Драгалевски и Германски манастири.
Старата черква на Панчаревския (Урвички) манастир
Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 – 12 век), след падането на България под Турско робство манастира е разрушен, а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерените при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодарение на феноменалната баба Бона Велинова от село Григорево, която по желание на местните жители, открива основите му през 1929 г. Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи със средства на Атанас Господинов от Панчарево, а новата манастирска постройка, благодарение на доброволния труд на много панчаревци, които са отделяли от свободното си време и средства за това. Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка, и до момента не е изографисана. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес „Свети Никола – Летни“ е действащ манастир. Празникът на манастира се отбелязва на 9 май.
В България има много свети места, манастири и оброчища на името на Свети Николай. Оказало се, че при съединяването на не по-малко от три свети места с обща линия, то всички подобно прекарани лъчи се насочвали към основно свято място на този светец у нас – нос Калиакра с параклиса, свещения гроб и близкото село Свети Никола. Ъглополовящата пък образувана от максималния ъгъл на всички лъчи и изведена от нос Калиакра, сочи към основното свято място за Свети Николай, а именно италианския град Бари, където се съхраняват мощите му. Известният Мрачки манастир, до село Пещера (Радомирско), Кладнишкия манастир (с. Кладница, Пернишко) и Урвичкия (Панчаревски) манастир, всички носещи името на Свети Николай са разположени на един лъч, насочен към основното свято място за светеца у нас – нос Калиакра.
За Свети Никола
Св. Николай e архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), който е роден през втората половина на III век. Той бил известен като голям радетел на християнството, за което страдал много при гоненията срещу християните. Приживе правил много добрини и чудеса. След смърта му светите му мощи се пазели в родния му град, давайки изцеление на болни и сакати и упование в трудни моменти за вярващите в неговата святост. През 1077 г. Мира бил превзет от селджукските турци и броят на християните в този град намалял много. По същото време светителят Николай заповядал в едно съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно с три кораба към Мала Азия. След преговори с местните християни и с благоговейна радост, мощите били натоварени на един от корабите заедно с двама от свещениците на храма в Мира. Те били тържествено посрещнати в Бари – град в който живеело многобройно гръцко население. Това станало на 9 май 1087 г. и за това светецът е известен като „Летни Свети Никола“. Именно от там произхожда и името на Панчаревския манастир в Урвич, както и храмовият празник – 9 май.
Местоположение:
Манастирът е достъпен за посещение по добре очертана широка пътека, започваща от спирка „Ман. Св. Никола“ (Трудовака) на автобусна линия номер 3 от главния път „София – Самоков“, откъдето има и табела. Първоначално павирана алея, води до р. Искър, след което минавайки по моста се продължава по същата пътека (това е обиколния път на хребета Средобърдие). След около 800 м. следите за отклонение на дясно с табела към манастира. На това място се отделя и пътеката за Урвич (калето) и черквата Св. Илия, продължаваща по нататък към устието на река Ведена и Дяволския мост.
Снимки от манастира и пътеката до него
Вижте още и: