Софийска (Мала) Света гора

От края на 14 век религиозен център на манастирите около София става Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка“. Той бил най-издигнат в йерархията, като ставропигиален (т.е. подчинен директно на патриарха). Бил освободен от данъци и намеса на средечките или други градоначалници и владици, което е записано във „Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман дадена на манастира. Други значими центрове са били Германския манастир „Св. Иван Рилски“, който се счита за най-стар, датиращ от 10 век, Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“, Урвичкия манастир „Св. Николай Летни“, Кладнишкия манастир „Св. Никола“ и др. Мала Света гора е била посещавана от богомолци от цялата страна и се е ползвала с покровителството на царете Иван Александър, Иван Асен и Иван Шишман. Членовете на царските семейства също са били чести гости по тези места.

По-късно през вековете на Османско владичество, и в предвъзрожденския период в околностите на София, в границите на днешната Софийска епархия вече функционира т. нар. Софийска Света гора. Нарича се още и Мала, по аналог на по-големия манастирски комплекс, разположен на полуостров Атон (Света гора) в Гърция. Тя обхваща оцелелите манастири от Лозенската планина, Плана, Витоша, Люлин планина, Стара планина, чак до Руй и в самото Софийско поле, общо около 100 – 120 на брой. Те били свързани помежду си както духовно, така и стопански. Възникнала спонтанно, тази общност от Свети обители се превръща в основна опора на духа за хората от София и Софийско, през дългите години на робство. Тези духовни огнища са изиграли важна роля за нравственото извисяване и запазването на българщината сред населението от софийските села. Макар и да били разрушавани те са били възтановявани, макар и съвсем скромно и пак са живяли своя духовен живот. В този голям район Софийската Света гора развивала активна дейност в периода 15 – 17 век, но по-късно в периода на Възраждането постепенно тази дейност запада. Според една справка след създаването на Българската екзархия през 1870 година Софийската епархия наброявала 25 манастира, но те били описани като незначителни, съставени от по една малка църквица, няколко полусрутени постройки и много от тях нямали дори монашеско братство а само по някой настоятел или цивилно лице от околните села. В същото положение по това време е бил и царския Драгалевски манастир. Апостола на Свободата Васил Левски многократно е отсядал в някои от манастирите по революционни дела.

Боянската църква е един от малкото средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период. През 1979 г. е включена в листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Богато изографисани са черквите и на Кремиковския, Долнопасарелския, Буховския, Горнобанския, Сеславския, Куриловския и Елешничкия манастири.

В непосредствена близост до Панчарево са разположени култовите места на т. нар. Урвички крепостно-манастирски комплекс, който включва освен Урвичкия и Кокалянския манастири, така и Средновековната крепост „Урвич“ и в частност крепостната черква „Св. Илия“ в самата твърдина, която е обект на археологически проучвания от 1981 година насам. На това място са намерени изключително ценни стенописи в стил Палеологов ренесанс, а според последните проучвания в района се установява значението на „Урвич“ не само като крепост с чисто охранителни функции за манастирите в района, но и като малък средновековен град с отделни предградия в основата по хълмовете. Урвичкия манастир, в близост до крепостта бил един от най-големите и значими центрове на Софийската Света гора и пострадал най-силно при османското нашествие.

Вътрешнокрепостната черква „Св. Пророк Илия“ изпълнявала своите функции поне до края на 18 век. Това Свято място било запазено добре в народната памет на местното население през вековете на робство заради величието на „Урвич“ и напомняло за героизма на бранителите и.

В спомените си д-р Христо Попов за дядо Пешо (Петър Тончев Панчев) има един любопитен факт, макар и недоказан, който потвърждава чрез пример от селото, че панчаревци са познавали миналото на своя край и са тачели паметта на последните царски фамилии.

Седлото
По спомени на Трайчо Стоилов Иванов от Панчарево

„В дядо Пешови се намираше едно старинно конско седло и въпреки занемарения му вид личеше неговата изкусна и богата изработка – преобладаваше червената кожа. Дядо Пешо разправяше по предание от баща на син че това седло води началото си от времето на последните царе на Второто българско царство. Някога през Панчарево минала втората жена на цар Иван Александър, царица Сара (Теодора II), на път за една прочута обител край село Плана на поклонение. И това седло останало от нея. Дошлите специалисти от Археологическия музей са дали мнение че е възможно седлото да има такъв произход, тъй като било изработено от червена кожа, а тогавашните царе са имали слабост към червения цвят, носели са малки ботуши от червена кожа.“

• Средновековна крепост „Урвич“
• Крепостна черква-манастир „Свети Пророк Илия“
• Урвички манастир „Св. Никола – Летни“
• Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“
• Пътеводител Бг – Крепостта Урвич-1
• Пътеводител Бг – Манастирите в Герман, Лозен и Бистрица-1
• Пътеводител Бг – Манастирите в Герман, Лозен и Бистрица-2