Туристическо движение (Урвич клуб)

Водните площи, буйните планински потоци и множеството планински хълмове са провокирали интереса на туристите към това място още от дълги години насам. Понякога забързани в ежедневието не забелязваме този безценен дар, но вгледаме ли се за миг към поречието на Бистрица и Витоша, към езерото и страньето, към Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат дъб, към Роба и Ведена, в красотата на четирите годишни времена и особено през неповторимата панчаревска есен, няма как да не изживеем сладостни трепети и да не се преклоним пред тази красота, и още един път да се възгордеем че сме родени в Панчарево!

Околностите на Панчарево са свързани с началото на организирания туризъм у нас. Още в зората на Свободата, в един юлски ден на 1889 година, Алеко Константинов, заедно с Д-р Никола Тантилов предприемат непознат за времето си поход, през Германския манастир „Св. Иван“, през Панчарево и Урвич, през Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат дъб, през село Железница – чак до Черни връх с цел да опознаят тези места от родината, в близост до столицата и да им се полюбуват. Когато стигат при отвесните скали на Искъра и привлекателната гора на Кокалянския манастир, Алеко обвзет от силно възхищение споделя спонтанното си желание да създаде туристически клуб и да доведе всичките си приятели и алпийски туристи на това място.

„На следващата година на 11 май 1890, Алеко учредява на Урвич първия туристически клуб в Свободна България, който естествено носи името „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В състава на клуба са влизали и чужденци, живеещи в София. Той е просъществувал седем години и всяка година на 11 май подновявал силите си и обединявал ентусиастите, които поставили началото на организирания туризъм в България, при масовото изкачване на Черни връх на 27 август 1895г.„

По-късно Д-р Тантилов ще отбележи: „Преценяваме че по своята дивна красота Панчарево е рай на земята и считаме себе си първите щастливци, като сме открили тоя кът на дивна хубост„.

И наистина дивната хубост, гъстите гори, буйните реки, множеството планински пътеки, водещи до различни красиви места са очаровали всеки, готов да се вгледа в красотата и непреходността на природата. Не напразно тези места са посещавани в последствие многократно от любителите на природата. И с право можем да кажем че Панчарево първо вдъхновява Алеко в стремежа му да открива нови девствени кътчета от Витоша и да ги показва на хората.

Алеко Константинов на излет с приятели в района на Урвич и Кокалянския манастир, Гергьовден, 23 април 1888 г. Фотография: Иванъ Карастояновъ, снимка: popovart-sofia.eu

Пряко отношение към развитието на туристическото и спортното дело в Панчарево имат Евдокия и Георги Гьореви, и по конкретно „Туристическа секция Урвич“. Тя е създадена през месец септември 1960 година, по тяхна инициатива. По-късно секцията преминава към Панчаревската община, и става член на Българския туристически съюз, част от ТД „Искър“ София. Дейността и се популяризира и печели немалко членове. Оказва изключително благотворно влияние върху подрастващото поколение в селото и разширява общата култура на всеки, тръгнал по стъпките на основателите.

В ръководството са избрани: Георги Гьорев – председател, Борис Малинов – секретар и Георги Геров – член. В последствие ръководството се поема от предания туристически деятел Йордан Спасов, който по-вече от 20 години неотстъпно, с постоянство и ентусиазъм, ръководи дейността и. С голям ентусиазъм работят много години и членовете на управителния съвет на секцията – Асен Вучев, Димитър Илиев, Снежана Славчева, Илия Николов Божков. На тяхната упорита работа се дължи изграждането на естрадата в „Урвич“, на която са се провеждали туристически събори и надпявания и най-важното-построяването на собствена хижа в местността „Синаница“. По този начин се създават възможности за популяризирането на района и като място за културнопознавателен туризъм. Ръководството създава организация за построяване на игрище до хижата. С много труд е построен метален мост над река Искър, и двукилометрова пътека до хижата, подсигурена за зимни условия. Изградена е чешма. И всичко това с безплатен труд. Неслучайно хората от селото отивайки в хижата я чувстват като свой дом за отдих и развлечение.

Заслон „Ловна хижа Панчарево“, 1976г.

Много усилия се полагат от ръководството на секцията заизграждане на навици у населението за общуване с природата, за опознаване на родината, за издигане на патриотичното чувство. Провеждат се ежегодно излети на групи панчаревци до Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, както и интересни екскурзии до големите български градове – София, В. Търново, Видин, Плевен, Русе, Бургас, Пловдив, Варна и др. при които голяма част от хората за първи път виждат Черно море и Дунав, красотите и постигнатото в нашата страна.

Снимки на туристическа секция „Урвич“ Панчарево