Панчаревска минерална баня

Тел. (02) 992 1177, (02) 992 3252
Работно време: Всеки ден от 7.00 – 18.00 часа
‎
Минералната вода от Панчарево се характеризира като хипертермална, слабоминерализирана, хидрокарбонатна, калциево-магнезиева. Водата е изключително подходяща за лечение на ставни, урологични, гинекологични и неврологични заболявания, както и единствена в страната, която може да се дава на малки деца и бебета, тъй като е бедна на натрий, но съдържа много калций и магнезий, които са полезни за костната система на подрастващите. Поради високата и температура водата е годна за консумация след предварително охлаждане.

Надгробен паметник, открит в района на банята през 1947 г.

Панчаревските минерални извори имат богата история, която датира от тракийско и римско време. Траките оценили по достойнство минералните води и красотите на територията на Панчарево и твърде отдавна се поселили в местността Риляник. Римляните след превземане на македонското царство разположили свой военен лагер, наблюдателна крепост и селище също в близост до изворите. Още от древността изворите били основно два – един на брега на Искъра и друг до пътя, където били построени римските бани. Според стара легенда римската баня била построена по повеля на император Константин Велики, живял в Сердика заедно с дъщеря си. Вярна ли е легендата за създаване на банята не е ясно, но със сигурност се знае, че някъде в този период римляните построили на минералните извори в Панчарево седем големи и малки басейни вероятно на открито, които се отличавали с голяма изящност и красота. Нарекли баните „Чезаре – Царски“! От размерите на откритите на това място римски паметници може да се предположи, че района около изворите е използван и за ритуали и погребения на знатни личности.

Няма данни за банята през византийската епоха, и по–късно по време на Втората българска държава, но фактът че по-късно била достроявана от турците говори, че е използвана и поддържана в добро състояние от аристокрацията и местното население.

По времето на Османската империя околността също е била прочута заради водата, която извира тук. Турските бани – хамами в района на днешно Панчарево са били сред най-посещаваните. Едва след падането на България под турско робство пътешественикът Евлия Челеби, пише в едно свое описание от 1652г.:

„В околностите на София има до двадесет и едно места за разходка. В полите на Витоша и край река Искър сред дървета и драки е разположен Кинан пашовия чифлик, който е дворец, подобен на теке а до него на едно обрасло със зеленина място се намира минералната баня „Юрюнджек лъджа“, която е лековита обаче сданието и не е толкоз хубаво. В старо време Мурад I издигнал на тази баня едно малко, но красиво кубе. Тази минерална вода е лековита против седем болести и при нея се стичат болни от разни краища, като се мажат и с калта и. Особено граските аяни идат тук през месец юли и с цялото си домочадие се къпят цяла неделя и добиват пресни сили. Тя е прочута минерална вода…“

Евлия Челеби съобщава също че след падането на София Мурад I пребивавал в този град три години за да уреди административно новозаетите земи. От това става ясно че банята е била използвана и достроявана от турците още през 14 век. Наименованието лъджа означава минерален извор, баня а думата юрунджек, може да се тълкува като диалектна за пасище на привързани на едно място животни. Интересно е да се отбележи че при направено изследване на селищните имена в софийско на база на османски регистри се споменава също и за селище Ири (близо до река Искър) с неустановено точно местоположение, като се посочва че вероятно това селище съвпада с цираното от Евлия Челеби – Юрюнджек лъджа. От това може да се направи извод, че за известен период от време около банята или под нея на брега на реката е имало селище на турци-скотовъдци, което в последствие е изчезнало. Това е твърде вероятно, защото Евлия Челеби по същото време пише за “Много стада по Витоша“.

Един от барелефите на трите нимфи, открити при Панчаревската баня, 1908г.

Веднага след Освобождението започнали да се правят проучвания на минералните извори и бани в района на София, при което се доказало че една голяма част от новите бански постройки са построени върху стари римски основи. През 1894г. по инициатива на дългогодишния общественик и кмет на Панчаревската община дядо Пешо (Петър Панчев) панчаревци започнали да копаят около единствената позната до това време чешма с лековита вода при скалата, под тогавашния коларски път “София – Панчарево”, където имало само едно корито за пране на дрехи и къпане нощно време. Копаейки от чешмата, срещу течението на минералната вода, селяните намерили приблизително извора и открили седем малки и големи басейни, отличаващи се с изключително изящество и красота, които били съградени с характерните римски тухли. Веднага след това измазали с цимент два от басейните и върху тях изградили дъсчени бани.

Старата баня на Панчарево, 1928г.

Ето как са описани баните през 1897 г. в авторитетното по това време издание “Българска сбирка”:

“…По заник слънце бях при минералния извор, от ляво на който се виждаха намерените миналата пролет останки от старовремски бани, а тъкмо до тях – построената това лято баня, която се допокриваше от дюлгери македонци”.

Панчаревските минерални извори са далеч от селото: 10-15 минути. Те са два: Един в полите на планината и друг ниско в реката. До миналата година в първият извор хората и биволите са се къпели заедно на открито, втотийт и напред и сега служи за пранье дрехи. Тая пролет полюбопитстваха хората за Панчаревските бани. Нейно Царско Величество Княгинята ходи на разходка, други видни личности ходиха, заинтересува се и правителството от тоя божи дар, недалеч от столицата на България, и се разпореди да се разчистят вековните насипи и древните съсипни около горният извор. В подземието се намериха басейните на старовремските бани – паметници на римското владичество. Името на Панчарево се прочу. Всеки казваше:
“Панчарево, Панчарево, там е местото и за разходка, и за почивка, и за лечение”.

Некои заможни столичаре се полакомиха да купуват местата около изворите. Ето защо това лято в Панчарево имаше толкоз посетители, колкото никоя друга година… Пътят от банята до селото е добър. Той представлява една широка пътека, по която ако и да се мръкваше, ако и да застудяваше имаше постоянно движение на хора – едни от панчаревските посетители се връщаха от баните за селото, токо-що изкъпали се, други тепърва идеха да се къпят.”

Събаряне на старата баня, 1943г.

В началото на XX век изворите започнали да придобиват все по-голяма известност, като броя на къпещите се увеличил значително и освен от Панчарево и околните села – Горубляне, Бистрица, Казичене идвали и хора от София и цялата страна. Около изворите започнали да строят вили някои образовани и влиятелни за времето си личности. Едни от първите вили в Панчарево е тази на Сапунов, един от основателите на българския професионален театър, възрожденеца Христо Попов от Клисура. Синът му Храбър Попов е виден архитект, професор и пръв декан на архитектурния факултет, един от основателите на политехниката в София, Визнер – изтъкнат музиковед от чешки произход, Иван Фичев – син на Колю Фичето, предсказал националните катастрофи от 1913 и 1918 г., за което влязъл в остър конфликт с дворцовата олигархия на Фердинанд и други, общо около 30 вили.

През 1908г. в археологическия музей на София от територията на панчаревската баня постъпват изключително ценни експонати а няколко години по-късно е построена и масивна каменна постройка, която просъществувала до 1943г.

През 1936-37 г. отново е извършен каптаж на минералната вода от инж. Б. Радославов. След оглед на терена се установява наличието на три отделни минерални извора, около сега съществуващата баня. Тръгвайки по основния от тях, с дебит 80 l/min. била прокарана една галерия, с дължина 11 m. На четвъртият метър от тази галерия дебитът на водата започнал бързо да се увеличава и на 08.07.1937г. минералният извор избликнал с целия си дебит и температура, а именно: t=47,2 C и d=262,5 l/m. В момента на избликване всички други извори в западната термална зона пресъхнали. Също по това време в Панчарево започнали да идват на курорт много софиянци през лятото, което подобрило и материалното положение на домакинствата в селото.

Изключително благоприятно за Панчарево се отразява дейността на назначеният за участъков лекар на общината украинец д-р Александър Сметанин, който освен с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество се грижил изключително много и за подобряване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото, като предпоставка за развитие на курорта. Подробна информация за това той дава в книгата си: “Панчаревските минерални извори и курорта Панчарево” с предговор от известния професор Ватев.

През 1945 г. е завършена днешната сграда на банята, върху старите римски основи, при строежа на която също са открити много ценни експонати, постъпили в НИМ. Заради подходящите лечебни свойства на водата в близкото минало е имало традиция всички софийски отбори по футбол и гребане да посещават банята с профилактична цел.

Днешната сграда на банята в Панчарево от 1945 г.

Панчаревската баня днес е единствената все още функционираща общинска баня в района на София, но все още големия потенциал на изворите не се използва пълноценно, а минералният извор на Панчарево и като целебност, и като температура заслужава една хубава модерна сграда. Сега част от минералната вода се използва за рехабилитация и отдих, а останалата се губи като изтича направо в езерото. Реални са възможностите за създаване на малко предприятие за бутилиране при самия извор, както и за усвояване на енергията и чрез използването на водата за отопление и водоснабдяване на близките обекти.

Според новия общ устройствен план на Столична община се предвижда сградата на бившия профилакториум на „Кремиковци“ в м. Градище да се превърне в модерен СПА център. Той ще предлага цял комплекс от лечебни процедури и ще разнообрази формите на отдиха чрез по-пълноценен достъп до лековитите природни ресурси на Панчарево.

Вижте още и: