ХРАМ „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР СОЛУНСКИ“ С. ПАНЧАРЕВО, СОФИЯ
Черквата „Св. Димитър Солунски“ в Панчарево е разположена в стария център на селото има статут на паметник на културата от местно значение. Строителството и е започнало преди Освобождението и е осветена няколко години след това, през 1882 г.
С преместването на селото от местността Главешово, панчаревци вероятно са си изградили и черква. Вероятно е била в близост или в самия двор на някогашното гробище, което се е намирало на мястото на сегашния черковен двор. Стари хора доскоро си спомняли, че в дъното на двора, най-близко до реката е имало някъква стара постройка, нещо като параклис. Дали това е била малка черквица или гробищен параклис не може да се каже със сигурност. За това че в селото е имало черква през турско говори и фактът, че в поменника към Урвичкия сборник има дарствен надпис от попа на село Панчар (Панчарево) на име Дойно. Хората от селото са били вярващи православни християни.
Спазването на християнските празници и обичаи и наличието във всеки дом на икона и кандило, напомняло на хората че са българи и ги отличавало от другите народности, наричани друговерци.
Георги Иванов – първи свещеник в Панчарево, след Освобождението
Черква „Св. Димитър Солунски“ – новата камбанария
Изработването на иконостаса е дело на Дебърския художник Мойсо Стефанов от с. Битуше – Западна Македония, чийто баща Стефан също е бил майстор резбар. Той се е поминал в Панчарево, но не се знае къде е гробът му.
Изографисването на черквата и изработката на някои от най – ценните икони са дело на самоковския майстор Никола поп Радойков (1845-1908). На иконата на Богородица с размери 55/119 см. той е написал:
„Сиа икона приложили братя Христо, Павле и Димитри от село Панчарево за вечни спомени. аз образописец васил поп радойков от Самоков – 1882 г.“
Черквата Св. Димитър в Панчарево през 1925г.
По идея и инициатива на протойерей Атанас Чимширов и с помоща на хората е построено ново кубе-камбанария, пред входа на черквата, осветено през 1953 г. Материалите за строежа са дарени безвъзмездно от кметството с кмет Трайчо Стоилов, веднага след приключване на новата училищна сграда. С това черквата променила своя силует, станала по-представителна и определено може да се каже че заслужава да е архитектурен паметник на Панчарево.
В двора на черквата, до самите стени са погребани от дясно – първият свещеник в Панчарево – Георги Иванов (1854-1930 г.) дошъл от село Костенец баня и от ляво – протойерей Атанас Чимширов (1890-1979 г.). Празникът Димитровден /26 октомври/, който е и храмов празник на панчаревската черква се чества и до днес с религиозна почит от населението.
В народните представи Димитровден се свързва с началото на зимата, когато вече трябва да е приключила всякаква полска работа. В миналото Димитровден е бил съпровождан с много тъга, но и с надежди за по-добър живот. На този ден е ставало изпращането на по-бедни момичета от селото на работа в София, като слугинчета по чорбаджийските къщи, поради това че родителите не могли да им осигурят средства за образование. Повечето от тях оставали на работа в големия град до Гергьовден на следващата година, след което отново се връщали в селото за да помагат на родителите си. Други си намирали по-заможни съпрузи и оставали в града завинаги.