Градоустройство

Схема на огнище на панчаревска къща от миналото

„Стените на къщите са зидани с плет и измазани с глина. До тях седят също зидани с плет четириъгълни и обли хранилища за жито и царевица (кошове, житници, амбари) и огради за добитък (кошари за овце, кочини за свине, обори, хлевове, или по турски – яхъри за волове и коне). Прозорците са съвършенно малки, често само дървен отвор или рамка с книга. Отвътре къщата има само една ниска местност с отворено огнище и с глинен под, във фасадата никога не липсва отворен пруст под стряхата, малко издигнат и подпрян с дървени стълбове… Вътре в селската къща няма мебели, освен някое ниско столче за сядане с три крака или просто някой дънер и кръгла малка софрица за слагане на ястията, около която се сяда на земята с кръстосани крака. По стените са окачени всякъкви земеделски сечива – лопати, вили, секири, мотика, сито (рашето), примитивни ръчни каменни воденици, разни чували, женски хурки (фурки), вретена, прежди и т.н.„

В навечерието на Втората световна война, според една анкета от 1939г. публикувана в списание „Economist“ можем да съдим за икономическото и социалното положение на българското село по това време:

„Само 19,5% от селските семейства имат тухлени къщи. Средното селско жилище е от две стаи в които и се готви. В тях живеят и спят средно по около 6 души“. 17,4% нямат нужници; 57% нямат водопровод или собствен кладенец, поради което 10% от всичкия изразходван труд отива за носене на вода от други места. Само 80% от домакинствата имат кревати, а останалите спят на пода; 28% нямат печки, а стари кофтори или огнища; 30% нямат юргани; 43% нямат дюшеци; 11,22% спят на земята; 53% от семействата нямат кухненски шкафове, в които да прибират на чисто съдовете и храните.“

Новата сграда на читалището, построена през 1978г.

Панчаревска къща от миналото

Панчарево не е правило никакво изключение в това отношение. Къщите в селото, с изключение на десетина от тях са били паянтови, от плет и кал, ниски, схлупени, на 2-3 стъпала от земята, без под от дъски а така направо на земята. Някои по прилежни домакини са мазали земления под със смес от кал и говежди изпражнения за здравина и по-добър вид. Така са протекли много години на бедност, мизерия, безкултурност. В селото са се откроявали само две сгради – черквата и донякъде двустайното училище, което е било също от плет и кал. Нито една улица в селото не е била павирана или асфалтирана. Чакълирана е била само улицата от Риляник до площада при кооперацията. В резултат на Втората световна война жителите на Панчарево още по-вече обедняват, дават и нови свидни жертви и са необходими неимоверни усилия на цялото село, за да може за 40-50 години насам на мястото на срутените стари къщи да се издигнат 3-4 етажни домове, красиво архитектурно оформени, вътрешно добре обзаведени, много от тях с парно отопление. Десетки са къщите в селото, които по своя външен вид, степен на задоволеност, вътрешен интериор и уют са на по-високо ниво от градските.

Настояще

Общественото строителство след 60-те години на 20 век взе широки размери. Селото изцяло се благоустрои. Няма неасфалтирана улица. Газенето на непроходимата кал днес е само тъжен спомен за много панчаревци. Особено много е направено в това отношение по време на управление на общината от кметовете Кирил Митов, Тодор Божилов и Панайот Фотев.

Построено бе училище, столова и занималня за учениците, минерална баня, детска градина, поща, автоматична телефонна централа, общински съвет, аптека, въжен мост, мост (пасарелка) с метална конструкция и бетонен мост над река Бистрица, кооперативна пристройка, фурна, магазини от павилионен тип, паметник на падналите във войните панчаревци, прекрасно читалище, нова черква и постройка на Урвичкия (Панчаревски) манастир „Летни Св. Никола“. Естетично бе уредено крайбрежието на езерото, построиха се гребни бази и няколко заведения за обществено хранене. Налице е бърз и удобен обществен транспорт до София и близките села. Селото стана неузнаваемо. За неговото доскорошно минало можем да съдим само по запазените стари фотографии.

Към момента най-належащите проблеми в инфраструктурно отношение остават изграждането на канализация за отпадни води и подобряването на водоснабдителната мрежа в селото. Те са изключително належащи за район като Панчарево, в който от една страна населението нараства непрекъснато, от друга – на територията му са съсредоточени множество водни площи, чистотата на които има пряка връзка с водоснабдяването на големия град, рекреационните и спортни дейности на територията на Столична община и активизирането на свлачищни процеси.

Бъдещо развитие според ОУП на Столична община

По новия устройствен план на Столична община голяма част от землището на Панчарево е определена като висококатегорийна зона за обитаване в природна среда, с три подзони и съответна допустимост на застрояване:

• Жм (кафява). Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Устройствена зона с преобладаващо застрояване, с височина до 10 метра. Минимум 50% от озеленената площ е с висока дървесна растителност. В нея попада по-голямата част от селото, зоната за отдих, която обхваща крайбрежието на езерото и стария център на Панчарево, при надморска височина 600 – 650м. и кв. Детски град /разширение на Панчарево/
  

• Жв (светло кафява). Вилни зони – стари и нови, формирани върху бивши земеделски земи по чл. 4 от ЗСПЗЗ. Максимална височина на застрояването – 10 метра. За двата случая – Мин 50% от озеленена площ е с висока дървесна растителност. Обхваща вилните зони: Беликата, Ловджийска чешма, Градище и Косанин дол.
  

• СМФ2 (светло керемидена). Смесена многофункционална зона. Предимно жилищна зона, хотели, учебни заведения, безвредни обслужващи дейности. Ограничаване натоварването на средата. 50% от озеленената площ е с висока дървесна растителност. Площите с жилищно предназначение не могат да надхвърлят 20% от общата разгъната застроена площ /РЗП/ за всеки УПИ. Обхаваща част от м. Детски град, по бул. Самоковско шосе и част от м. Беликата, по пътя „Панчарево – Бистрица“
  

Зона за отдих

Отчитайки природните дадености на района, наличието на водни ресурси и необходимостта от осигуряване на устойчиво развитие на територията около Панчаревското езеро е изработен и одобрен Подробен Устройствен План на „Зона за отдих”, обхващащ части от две населени места – Панчарево и Кокаляне. Съгласно предвижданията на този план в южната част на Панчаревското езеро се оформя рекреационна зона с културно-развлекателен център, включващ плувен комплекс, тенискортове с клубна част, детски комплекс за развлечения и атракции, детски плавателен канал, заведения за обществено хранене, както и места за пикник. Тази зона е част от бъдещия тематичен воден парк „Искър“, който обхваща поречието на река Искър, от яз. Искър до южното подножие на Стара планина. Около Панчаревското езеро и по поречието на р. Искър има развита алейна мрежа и панорамен път, които и понастоящем се ползват за отдих и туризъм. Панорамният път започва от стената на езерото при с. Герман и завършва при болницата за рехабилитация в с. Кокаляне. Има проект за изграждане на велоалея.

Според изменение на ОУП на СО oт 2009г. е предвидено изграждане на алтернативно трасе по траекторията на засипания вече т. нар. „плавателен канал“ между Панчарево и жк. Младост, където все още не е започнало интензивно застрояване. Прокарването му би намалило трафикът по бул. Самоковско шосе в района на кв. Горубляне и част от Панчарево и би скъсило разстоянието между компактното градско ядро и зоната за отдих чрез директна връзка на пътникопотока по направлението Боровец – Самоков – яз. Искър – СОП с възловите точки на софийското метро при Бизнес Парк София и бул. „Цариградско шосе“. Освен това трасето вече е подравнено и евентуалното осъществяване на инвестиционен проект по него би намалило капиталовложението в пъти. Проектът би могъл да се разгърне във варианта за изграждане на алтернативна градска пътна артерия с надрайонно значение, заедно с велоалея, като продължение на съществуващия велосипеден пръстен на ж.к. Младост. Безконфликтното преминаване на Околовръстния път ще се осъществи под съществуващо мостово съоръжение и ще реализира плавна връзка от ж.к. Младост към Англо-американското училище, местността „Камбаните“, стената на Панчаревското езеро, респ. Лозенска планина и района на с. Бистрица, респ. Витоша.

Приоритетните направления за пълноценно функционирне на зона за отдих “Панчарево”:

• Изграждане на канализационен колектор за отпадни води, в който да бъдат включени изцяло курортните селища и вилни зони в близост до Панчаревското езеро и притоците му – Панчарево, Бистрица, Кокаляне, в.з. Бистрица, в.з. Кокалянски ханчета, в.з. Беликата, в.з. Ловджийска чешма, в.з. Градище, в.з. Китката и в.з Косанин дол.

• Промяна на статута на Панчаревското езеро в природна забележителност и спортно-туристически обект и определянето му като зона за целенасочено въздействие, с приоритетно значение за населението на Столична община.

• Изготвяне на единен проект за цялото крайбрежие на езерото и зоната за отдих и кандидатстване за финансиране по Европейски програми.

• Велоалея и пешеходна алея, обхождащи езерото от всички страни.

• Подобряване на достъпа до зона за отдих „Панчарево“ от близките квартали в подножието на Витоша и от жилищния комплекс „Младост“ чрез удължаване на изградения пръстен от велоалеи в комплекса до Панчаревкото езеро, по трасето на бившия плавателен канал, или през м. Камбаните.

• Облагородяване на района на минералните извори, пълноценно усвояване на минералната вода от термално находище „Панчарево“ която има питейни и лечебни свойства.

• Цялостна реконструкция на бул. Самоковско шосе след напълно изграждане на подземната инфраструктура.

• Подобряване на достъпа до водната площ на езерото.

• Почистване на водната площ и възстановяване на олимпийската дистанция.

• Социализиране на бреговата ивица – възстановяване на плаващата платформа с възможност за използването и като сцена.

• Ограничаване на зоната за риболов в южната част на езеротo.

• Ограничаване на местата за плаж в изградения вече басейн с минерална вода и в местността „Плажа“.

• Пускане в експлоатация на модерен СПА център и по възможност захранване с минерална вода на околните по-малки хотели.

• Трансформиране на негодните за спорт съоръжения в зони за отдих, атракции и културно-образователни дейности. Изграждане на нискоетажни хотели на терените частна собственост.

• Доизграждане на воден парк „Бъбрека“ и аквапаркът към него.

• Социализация на историческата местност „Урвич“, експониране на крепостните стени в комплекса, подобряване на достъпа от крепостта към Панчаревското езеро и околните манастири – част от Софийската Света гора.

• Доукрепване на алеята покрай езерото от страната на Лозенската планина, асфалтиране, осветяване и ограничаване на достъпа на автомобили по нея.

• Социализация на сградата на „Трибуните“ като спортно съоръжение и района на Таблото като зона за отдих с алтернативна сцена за различни културни мероприятия и младежки дейности на открито.

• Ограничаване на въздействието на трафика върху зоната за отдих чрез пълна забрана за движение на тежкотоварни автомобили над 3,5 тона по пътя „София-Самоков“.

• Реконструкция на централния площад на Панчарево, както и подстъпа към сградата на читалището и общинската администрация.

• Изграждане на търговско-увеселителен комплекс в съответствие със съвременните нужди на населението.

Вижте още и: