Район „Панчарево“ Столична община

Столична община - Район "Панчарево"Столична община - Район "Панчарево"ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Адрес: Панчарево, 1137 София, ул. „Самоковско шосе“ № 230,

Виж местоположението в Google Maps

Повече за район „Панчарево“
История и профил на района

Съгласно Търновската конституция от 1879 година в България се установява тристепенна система на административно деление: общини (градски и селски), околии и окръзи.

Последователно Панчарево е било част от следните административно-териториални единици: Община Бистрица, Община Горубляне, Община Панчарево, Община Горубляне, Община Панчарево, Столична община.

Панчарево за по-дълги периоди е било център на Панчаревската селска община от Софийска околия на Софийски окръг, в която са влизали Панчарево, Кокаляне, по-късно Герман и Горубляне, но има случаи когато е било съставно в Горублянска селска община, заедно с Кокаляне и Горубляне, както и в Бистришката селска община, заедно с Кокаляне, Железница, Бистрица и Беглер чифлик (Симеоново). В Бистришката община е било непосредствено след Освобождението, от 1879 до 1885 година, а в Горублянската – в периода от 1885 до 1902 година и отново за известно време от 1959 до 1971 година. Между 1971 и 1987 година Панчарево е част от Районен Народен Съвет “Девети септември” в столицата, който е обхващал всички села около София (в границите на днешната област София-град).

През 1987 се прекратяват мандатите на окръжните, общинските и районните народни съвети. Приема се закон за създаване на общини в гр. София и големите градове с население над 300 хил. жители. Броят, границите и наименованията им се определят с указ от 5 февруари 1988 година. Съгласно неговите разпоредби в Столицата се създават 24 общини.

От 1988 година Панчарево става център на голяма община от десет села, която според изменението на закона за административно-териториалното устройство на Република България от 1999 година се преобразува в един от 24-те райони на Столична община, като запазва границите си.

Към момента територията на район „Панчарево“ включва десет населени места с техните землища, а именно: (Панчарево, Кокаляне, Долни Пасарел, Бистрица, Железница, Плана, Герман, Лозен, Казичене и Кривина), разположени в подножието и по склоновете на планините Витоша, Лозенска, Плана и в Софийското поле. Територията на района обхваща водните площи на Панчаревското езеро, яз. Пасарел и яз. Искър, както и водните течения на реките: Искър/част/, Бистрица, Янчовска река, Лева река, Егуля, Железнишка река, Планщица, Ракита и други по-малки. В селищата на район „Панчарево“ и по склоновете на обграждащите ги планини могат да се открият уникални културно-исторически забележителности – стари църкви, манастири, крепости и оброчища, датиращи от средновековието. Всяко селище е уникално със своята история и облик, но това което обединява всички населени места е самобитния фолклор, който се предава чрез поколенията и е визитна картичка на район „Панчарево“.

Природни и антропогенни туристически ресурси

Термоминерални извори с питейни и лечебни свойства има в землищата на селата Панчарево и Железница, а тези в Казичене поради специфичния химичен състав са се използвали само за отопление на оранжерии. Термалните извори в района на Железница са съсредоточени в поречието на реките Железнишка и Ягуля. Те са 12-13 на брой а водата им се характеризира като слабоминерализирана и годна за ежедневна консумация. В средата на 20 век е била бутилирана и продавана из страната. Използва се още за лечение на различни кожни заболявания. В района на Минералните извори при Панчарево са окрити множество находки от времето на Римската империя което говори за високото ниво на панчаревските бани от това време, за тяхната известност.

Названията на местности около Панчарево, както и самото име на село Лозен недвусмислено говорят за наличието на богати лозови масиви в древността около които се предполага, че са се оформили аристократични извънградски имения. В близката околност са намерени следи от рудодобивна дейност – антични галерии за добиване на злато по ръчен способ, датирани към Късноримската императорска епоха. В местността „Градище“, днес вилна зона са намерени останки от голямо Римско военно селище.

Защитени територии и паметници на културата

Историческата местност „Урвич“ обхваща култовия Урвички крепостно-манастирски комплекс, част от Софийската Света гора. Средновековната крепост „Урвич“ е обявена за паметник на културата през 1969 година. Това е последната и най-силна твърдина на цар Иван Шишман и неговия брат цар Иван Асен V, около която са се водили последните битки срещу Османските нашественици, настъпващи към Средец. Проучванията през годините доказват значението на „Урвич“ не само като чисто отбранителна крепост но и като самостоятелен укрепен град с отделни предградия наоколо по хълмовете. За силната крепост с манастир, която била опасана отвсякъде с вода пише и Паисий в знаменитата си история. Всъщност „Урвич“ е единственият споменат топоним в „История славянобългарска.„

На територията на района влиза голяма част от Природен парк „Витоша“, както и цялата територия на Биосферен резерват „Бистришко бранище“, обявен за защитена територия в далечната 1934 година и включен през 1977 година в списъка на ЮНЕСКО по програмата „Човек и биосфера“. Другата защитена зона обхваща части от Плана и Лозенската планина и прилежащия участък на река Искър. Включена е в Националната екологична мрежа „Натура 2000“ по директивата за местообитанията.

В района на Панчарево се намира най-старата ВЕЦ в България и на Балканския полуостров, ВЕЦ Панчарево, изградена през 1900 година, с което се поставя началото на общественото електроснабдяване в България и с което София се нарежда сред първите електрифицирани столици в Европа. Централата е обявена за паметник на културата през 1986г. Предвижда се пускането на електрцентралата в действие и изграждане на екологичен парк с музейна експозиция на територията и.

Спорт и туризъм

Днес спортния профил на район „Панчарево“ се поддържа от няколко клубове по кану-каяк, развиващи дейността си в акваторията на Панчаревското езеро, както и от няколко любителски футболни отбори, по-известни от които са тези на селата Бистрица, Герман, Железница и Долни Пасарел.

На три основни маршрути в района са обособени екопътеки: (Лозен – Пасарел) – „Лозенска планина“, (Бистрица – Железница) – „инж. Иван Иванов (Канала)“ и (Герман – Кокаляне) – „Панчаревско езеро (Панорамната пътека)“. Маршрутите не изискват специална подготовка, леснопроходими и достъпни за всеки и особено подходящи за семейства с малки деца. Района предлага много добри условия за планинско колоездене, без екстремни височини и опасни участъци. В повечето случаи се използват стари почвени пътища или пътеки, използвани в миналото за стопански цели.

Градоустройство

Постоянното население на район „Панчарево“ към 2011г. е около 30 000 ж. като наличието на много вилни зони с постоянно обитаване почти удвоява населението в някои населени места. Район „Панчарево“ е с най-голяма територия в структурата на област София град. В район „Панчарево“ се намира и най-голямото село в България – Лозен, с население над 6 000 жители.

В рамките на район „Панчарево“ функционира най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейни води в България – Пречиствателна станция „Бистрица“ с капацитет за пречистване на 13,5 m3/s води от яз. Искър по деривация „Искър“, както и Пречиствателна станция „Панчарево“ с капацитет за пречистване 4,5 m3/s води от яз. Искър чрез деривация „Пасарел“. Селищата от планинската част на района (Плана, Железница, Бистрица) се водоснабдяват от яз. Бели Искър по Рилския водопровод, чрез деривацията „Рила-Бистрица“, а чрез резервоар „Кокаляне“ от него вода получават и високите части на Кокаляне и Панчарево. Селищата и вилните зони, разположени в Софийското поле, в неговата периферия и в подножието на Лозенска планина (Казичене, Кривина, Герман, Лозен) се водоснабдяват от яз. Искър по деривация „Пасарел“. През 2011 година беше пусната в експлоатация Пречиствателна станция „Пасарел“ която осигурява питейна вода с подобрени качества за село Долни Пасарел.

Пътната и транспортна инфраструктура в района е сравнително добре развита. Разписанията на масовия градски транспорт са балансирани по оптимален начин, така че да задоволяват специфичните нужди на населението. Няма населено място от района което да не е обхванато от маршрутите на СГТ, като за по-големите села е осигурен и допълнителен транспорт. Достъпа от и до центъра на София, както и от всички точки на района до общинската администрация се осъществява посредством изградената републиканска и общинска пътна мрежа (Околовръстен път, бул. Цариградско шосе, бул. Самоковско шосе, бул. Бистришко шосе, бул. Симеоновско шосе, ул. Стар Лозенски път, ул. Съединение, ул. Никола Крушкин-Чолака, ул. Патриарх Герман, както и направленията „Панчарево – Бистрица“ и „Железница – Плана“)