Рождество Христово или (Божич, Божик, Коледа) е един от най-големите християнски празници, с който е свързан богат фолклор – обичаи, обреди, песни, наричания, пословици, гатанки. Посреща се с голяма подготовка и суетня, като най-колоритната част от това посрещане е празника Бъдни вечер – 24 срещу 25 декември. За тогава традицията повелява да бъдат приготвени нечетен брой постни ястия, най-често сърми с ориз, фасул, ошав, орехи, ябълки и др., като софрата се слага на земята. Подготвят се допълнително обредни хлябове, добре декорирани с фигурки от тесто и непременно с късмети. На кого ще бъде къщата, на кого овците, коньете, воловете и др. Вечерта трябва да е топла и уютна, затова стопанинът подготвя и внася до кофтора сухи дебели дърва (кютуци), „та кофторът да буфти до червено“.
По традиция вечерята се поднася на пода в стаята, който в миналото е бил пръстен, застлан със слама, покрит само с черга и месал, върху които са се нареждали в средата обредния хляб (божичняка) с късметите, а около него паниците с гозбите. Преди да се вечеря стопанинът минавал за здраве по всички помещения и обори с кадилник (жар с малко тамян в някакъв съд). На софрата централно място заемал най-възрастния мъж (бащата или дядото). Прочитала се молитвата „Отче наш„, след което стопанинът подавал погачата с късметите на всички да я целунат, след което я разчупвал сред веселата врява на събралите се и особено на децата. Имало и наскърбени ако не им се падне нищо. След това започвала вечерята „що Бог дал“ на трапезата. Накрая се поднасяли орехи и сушени сливи, а ако има и свежи плодове. По време на вечерята не се ставало, за да измъти квачката пилета напролет.
Около 8-9 часа се задават коледарите. Коледните песни се изпълняват от дружини от момчета – „коледари“, водени от по-възрастен мъж – „станеник“. Те обхождат определена махала и пеят песните по пътя, пред къщата и вътре в къщата, като пожеланията са посветени на стопанина/домакина/, овчаря, ловеца, свещеника, момата, ергена, невестата, малкото дете. От своя страна домакините даряват скъпите си гости с дребни парички или предмети, в знак на благодарност и за сбъдване на пожеланията.
Коледарска песен. Пее се при влизането в къщата:
Ой Коледо, мой Коледо. Стани нине господине! Заспал ли си пробуди се, та отварай чемшир порти, чемшир порти – стара врата, че ти идат добри гости, добри гости коледаре. Стани нине господине. Заспал ли си пробуди се, пийнал ли си, изтрезви се!
Времето за коледуване е точно определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на коледа. В народните представи по това време се появяват свръхестествени сили – караконджули, вампири, таласъми и др. Коледарите със своите песни единствени имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази способност и спират да коледуват.
Читалище „Виделина – 1908“ съхранява традицията и се старае да поддържа усета на младите хора към тези празници. Коледарската група към читалището е част от Ансамбъл „Панчарево“, който развива своята дейност от 1957г.